Сашо дълго си търси работа. Той бе квалифициран в областта на продажбите.

Попадна на фирма, където му предложиха страхотна работа и заплащане.

Можеше да спечели много пари чрез продажбите. Освен това щеше да взима комисионна над дебелата заплата.

Скоро след това се чу, че напуснал работата си.

– Какво стана? Защо напусна? – попита го приятел му Цачо.

Ето какво разказ Сашо на приятеля си:

– След като приех работата, те ми казаха как да направя презентацията. Отидох при шефа на компанията и му казах: „Ние представяме погрешно този продукт. Карате ме да кажа някои неща на клиентите, които не са верни“.

– И той поправи ли нещата? – поинтересува се Цачо.

– Шефа ме попита: „Имаш проблем с това?“, а аз му казах, че това ме прави лъжец. И двамата знаехме, че ме принуждават да крия истината.

– Но нали така продават много продукти, – вдигна рамене Цачо.

– Той много добре ме разбра, за това ми каза: „Ако искаш да работиш тук, това е начинът, по който го правим. Иначе там е вратата”. Затова и напуснах, – заяви категорично Сашо.

Не след дълго той си намери по-добра работа с по-добро заплащане, където не трябваше да лъже хората.

Какъвто и компромис да направим, за да запазим работата си, в крайна сметка ще загубим много повече.

Не подтискайте съвестта си, не нарушавайте принципите си. Последствията никак не са добри.

Вместо това, погледнете към Бога. Той може да ви даде много повече.

Георги Стефанов бе отговорен за продажбите в новата компания. Веднага той почувства непреодолим натиск да спечели нови клиенти.

Чувстваше се сам и се бореше много през този период, но Бог беше с него.

Бе получил обаждания за услуги във фирмата му „изневиделица“.

Хората се обаждаха и споделяха:

– Някой ни насочи към вас.

– Кой ви насочи? – питаше Георги.

– Не си спомням точно, но каза, че сте много добри, – бе отговорът.

Тогава Георги осъзна:

– Бог се грижи за мен, дори когато се чувствам претоварен и самотен.

Бог е безопасно място, на което да бягаме по време на един непосилен сезон.

Нашите сърца могат да намерят убежище в Него.

Бог се превръща в наш подслон сред натиска на едно претоварено сърце.

Марин Панайотов търгуваше с наркотици. Самият той бе пристрастен към хероина.

Чувстваше се съвсем сам. Бе смазан от постоянните смъртни заплаха и бе уморен вечно да бяга.

– Най-добре е да сложа край на безсмисления си живот, – тази натрапчива идея непрекъснато се въртеше в ума му.

Тази сутрин Марин се отби в любимото си заведение, за да похапне за последен път.

Върна се в апартамента си. Търсеше компания, за това включи телевизора.

На екрана се появи проповедник, който възкликна:

– Животът има начин да те хване за яката, принуждавайки те да паднеш на колене.

На Марин му стана интересно и той усили звука.

– Има верига, която връзва всяка душа, – казваше проповедникът. – Тази верига е грехът, от което смъртта и възкресението на Исус ни освобождава. Който желае да бъде освободен от нея, нека пристъпи напред и да се моли.

Марин се разкрещя пред телевизора:

– Да, да, да, … искам.

В този момент той вече не се чувстваше сам. Бе изправен не пред края на живот, а пред едно ново начало.

Когато усетим нашата духовна бедност, ние сме готови да получим богатството на Царя. Царството не е за алчните, а за съкрушените – онези, които стигат до края на падението си и пристъпват към Бога.

Марин изпъшка:

– Толкова много болка има в този свят …

– Тя е като нещо естествено, – прекъсна го Рачо. – Учителят игнорира работа ти, приятелката те изостави, съпругът ти изневерява, компанията те уволнява.

– Отхвърлянето винаги боли, – тъжно констатира Марин.

– И най-важното, – поклати глава Рачо, – ние хората си причиняваме болка.

– Е, понякога умишлено, друг път произволно, – забеляза Марин. – И тогава отмъщението става привлекателно.

– Но Исус има по-добра идея, – удари с ръка по масата Рачо. – Благодатта вижда болката, но избира Божията прошка.

– Където липсва благодатта, изобилства горчивината, – отбеляза Марин.

– Но където изобилства благодатта, расте прошката, – усмихна се Рачо.

Мартин организира специално пари за приятелката си Кети. Той планира всичко като се допита до най-близките ѝ хора.

Имаше изобилие от храна, напитки, приятели и всичко, Кети обичаше.

Тя се смееше, плачеше и казваше:

– Това е точно като за мен.

Едва сега Мартин осъзна, че е почнал да я опознава по-добре. Той знаеше какво обича, от какво се чувства неудобно, какво я кара да се чувства жива.

– Това е разликата, – каза си Мартин, – да знаеш за някого и да го познаваш.

Понякога се отнасяме към Бог като към познат. Някой, на когото кимваме учтиво в църквата, чиито истории сме чували, но чието сърце всъщност не познаваме.

Ако забавим темпото достатъчно дълго, това може да се промени.

Исус дойде не само за да ни покаже кой е Бог, но и за да направи връзката ни с Него възможна.

Чрез Него сме поканени да познаваме Бог лично: Неговия характер, Неговото състрадание, Неговия сърдечен ритъм спрямо нас.

Колкото повече време прекарваме с Него, толкова по-познат става гласът Му.

Започваме да разпознаваме Неговите пръстови отпечатъци в обикновените моменти и да се доверяваме на Неговото присъствие в трудните.

Да познаваш Бог означава да ходиш с Него всеки ден, не съвършено, а лично, учейки се, слушайки, смеейки се, а понякога просто седейки тихо в Неговата компания.

Знам ли за Бог или наистина Го познавам?

Как мога да прекарам време с Господа днес по начин, който да задълбоча връзката си с Него?

Боже, искам да Те познавам, не просто фактите или стихове Ти, а Твоето сърце. Научи ме да ходя отблизо с Теб и да разпознавам Твоето присъствие във всеки момент.