Симо навлезе в определена възраст. Зрението му отслабна и той трябваше да сложи очила, за да може да чете.

Симо установи следното:

– Гледането през тези лещи е ясно, но само ако са чисти.

Той се усмихна:

– Същото важи и за мен като баща. Бог ме е поставил като „леща“, през която децата ми разбират, кой е Той. Ако тази „леща“ е мръсна, груба, липсваща или непоследователна, те ще се затруднят да видят ясно своя Небесен Отец. Бог иска от мен да бъда едновременно баща и татко.

Симо се замисли, а после продължи с разсъжденията си:

– Като баща, аз дисциплинирам и налагам правилата, а като татко трябва да проявявам благодат и нежност.

Симо се почеса по главата и се запита:

– Ако децата ми преценяват кой е Бог, като гледат как реагирам в живота им, какво биха видели? Осигурявам ли им присъствието, защитата и осигуряването, от които се нуждаят, за да имат правилна представа за това кой е Господ? Явно се нуждая от Неговата помощ.

Симо падна на колене и се помоли:

– Небесни Отче, благодаря Ти, че си едновременно мой Баща и мой Татко. Помогни ми да отразявам както Твоето ръководство, така и Твоята любов към децата си днес.

Стойко гледаше мач. Той бе заложил определена сума за резултата на мача.

Когато футболната среща приключи, Стойко бе неимоверно щастлив. Бе спечелил първият си залог.

Три години по късно Стойко бе пристрастен към онлайн хазарта.

Така загуби дома си и всичките си пари. Жена му го напусна заедно с децата.

Бе стигнал до дъното.

– Ще се самоубия, няма живот за мен, – извика Стойко.

Изведнъж краката му се огънаха и той падна на колене.

– Господи, прости ми …..

Това бе последния ден, в който той заложи.

След дълъг процес на възстановяване Стойко заяви:

– Христос ме освободи.

Когато сме обременени от погрешни вярвания или разрушително поведение, независимо дали става дума за хазарт или друго пристрастяващо действие, което ни отдалечава от Бога, можем да поканим Светия Дух да ни даде сила и да ни води, докато Той ни освобождава.

Нека живеем по Духа и да не угаждаме на плътските страсти.

Крум се трудеше всеотдайно, но все някой друг получаваше заслугата.

– Аз нося тежестта, но друг получава похвалата, – мърмореше той. – Защо изобщо се занимавам със всичко това?

Капанът се задейства.

Шефът му хвали някой друг, а Крум бе игнориран и гнева му пламна.

Ревността прави раната още по-дълбока.

Бащата на Крум често го предупреждаваше:

– Твоята стойност не се измерва с това, което се казва на срещата с персонала. Бог вижда всяко твое усилие, което полагаш. Той знае кога оставаш до късно, кога правиш това, което е правилно, дори никой да не забелязва.

А приятелят му Спас казваше:

– Работата за Бога те държи стабилен, когато липсва уважение от хората.

В този момент на огорчение Крум си спомни точно тези думи. Той осъзна, че не бива да губи мира си за такива неща.

Падна на колене и се помоли:

– Господи, признавам, че когато другите получават заслугата, която аз заслужавам, завистта ме завладява и негодуванието ми расте. Прости ми, че се сравнявам с другите и допускам завист в сърцето си. Помогни ми да работя честно и самоотвержено, знаейки, че виждаш това, което никой друг не вижда. Напомняй ми, че моята стойност идва от Теб, а не от думите на шефа. Дръж ме стабилен, когато се чувствам пренебрегнат. Амин.

.Петър бе осиновен още от бебе. Порасна и разбра това.

От тогава той започна да задава много въпроси:

– Защо биологичната ми майка е позволила да бъда осиновен? Кой е баща ми? Защо ти не си ме родила? ….

Майка му не можеше да отговори на всичките му въпроси. Тя се опита да го успокои и му отговори по следния начин:

– Сине, баща ти и аз те обичаме много, биологичната ти майка е позволила осиновяването ти, защото те е обичала и е искала да за теб най-доброто според нея.

Баща му прибави:

– Бог те обича и е тук за теб. Не се тревожи. Помоли се и благодари на Бога за биологичната си майка. Поискай от Господа това, от което се нуждаеш или искаш да знаеш.

Петър падна на колене, прибра ръце пред гърдите си и започна да се моли:

– Господи, помогни ми да се чувствам спокойно. Когато се тревожа или чувствам тъга, напомни ми, че си близо. Благодаря Ти, че ме обичаш и ме настаняваш в семейство. Благодаря Ти за моите биологични родители. Помогни ми да бъда благодарен и доволен. Изпълвай ме с Твоя мир всеки ден. Амин.

Симеон имаше сериозни проблеми с ученето и вниманието. Той се чувстваше изостанал спрямо своите съученици.

Повечето се възползваха от добротата му, а това го разстройваше.

– В такива моменти сякаш лъв реве в мен, – сподели с майка си Симеон.

– Истинската сила не се състои в това да викаш и да се бориш, – усмихна се майка му, – а да бъдеш търпелив и да се довериш на Господа. Той се грижи за теб.

Симеон застана на колене и се помоли:

– Боже, помогни ми да контролирам сърцето си, когато нещата изглеждат несправедливи. Амин.

Когато позволим на гнева да ни управлява, рискуваме да загубим някои от благословенията, предназначени за нас.