Ан Коун бе млада шивачка.

Днес тя бе много развълнувана:

– Приета съм в едно от най-известните училища за моден дизайн.

Веднага тръгна да се запише, но ….

Директорът на училището я посрещна с думите:

– Не сте добре дошла в нашето училище.

Коун се смути, не знаеше какво да каже, а директорът поясни:

– Ще бъда откровен с вас. Ние не знаехме, че сте чернокожа.

Ан не искаше да си тръгне. Тя се помоли безгласно:

– Господи, позволи ми да остана тук.

Виждайки упоритостта ѝ, директорът примирен каза:

– Добре, ще останете, но ще ви отделя в друга стая до тази на белите и вратата ще бъде леко открехната, за да чувате уроците.

Коун бе много талантлива. Тя завърши шест месеца по-рано от останалите в курса.

Имаше много клиенти и то хора с много пари.

Ана проектира световно известната сватбена рокля.

Наложи се да шие тази рокля два пъти, защото над шивашкото ѝ ателие се спука тръба, която съсипа първата рокля.

Постоянството е проява на сила.

Докато Бог ни вдъхновява, нека се стремим да се молим упорито и никога да не се отказваме. На Своето време и по съвършен начин Той ще ни отговори.

Посетители на барове понякога са недоволни от неопитния барман наливащ бира. Освен това персоналът често е твърде зает и клиентите трябва да чакат реда си.

Студенти от университета Лийдс, Англия, изучаващи роботика, като част от проекта „The Perfect Pint Project“ създали интересна новост – робот умеещ да налива бира.

Всичко, което е нужно да се направи, е да се натисне едно копче и скоро клиентът може да се наслади на идеално налятата халба с любимата напитка.

От робота много се заинтересувала пивоварната фирма „Saltaire“, която взела активно участие по работата на проекта и тестването на апарата.

След няколко месеца упорит труд и решаване на възникналите проблеми, изобретателите с гордост са констатирали, че резултатите от тестовете са надминали всички очаквания.

Бай Петър беше едър мъж. Той имаше голям и хубав магазин с много стоки.

Веднъж Минчо го попита:

– Когато започна търговията беше ли вярващ?

– Бях, – каза Петър. – Тогава започнах търговията с молитва. Бях предал сърцето си на Бог и Му казах: „Господи, искам да започна, но не искам да правя нещо, което Ти не одобряваш. Искам в работата си да бъда напълно честен“.

– Тази молитва имаше ли отговор веднага? – полюбопитствува Минчо.

– Първоначално магазинчето ми бе много малко. нямах много стоки, а и клиентите ми не бяха много. Изкарвах колкото да закърпя положението.

Минчо го слушаше с интерес, той очакваше с нетърпение да чуе, как Бог се е намесил  в работата на бай Петър.

– Един ден в магазина ми влезе непознат човек, – продължи разказа си магазинерът. – Изглеждаше интелигентен. Купи нещо съвсем малко и си тръгна. По едно време погледнах на пода и видях там един портфейл. Когато го отворих в него намерих много банкноти.

– Поиска ли ти се да ги вземеш за себе си? – попита Минчо.

– Дори и през ум не ми е минавало, – поклати глава бай Петър.

– Този човек върна ли се да си търси портфейла? – заинтересовано попита Минчо.

– След около половин час дойде същия човек, – каза магазинерът.- Той беше много притеснен.

Тогава бай Петър беше го попитал:

– Какво има?

– Парите, парите …, – объркано бе започнал да обяснява човека. – Парите си изгубих някъде…

– Това ли търсиш? – Петър беше му показал портфейла, който беше намерил на пода.

– Ето вземи малко от тези банкноти, като награда, – бе предложил радостно човекът.

– Не мога да ги взема. Пари, които не са спечелени с труд, те не са благословени.

– Добре, тогава ще ти се отплатя по-друг начин.

– Ама и ти си един човек, – зачуди му се Минчо. – Човекът ти дава пари от благодарност, а ти ….. И как ти се отблагодари?

– Чух от Васил, – каза Петър, – че тръгнал от къща на къща, разказвал им какво съм направил, а после ги съветвал: „Само при него да пазарувате. Той е много честен човек“. И от тогава тръгна всичко …

 

 

В Ню Йорк започна работа заведението „Avocaderia“, което гощава клиентите си с ястия само от авокадо.  Като цяло, ресторантът се представя като „здрава и свежа кухня.“

Целта на „Avocaderia“ е да „донесе нов облик и здравословната диета в заведенията за бързо хранене“. Това е първият в света бар за бързо хранене с авокадо.

В ястията се използва авокадо, което се отглеждани в мексиканския щат Мичоакан от местните фермери и законно е продадено в Съединените щати, на достъпна цена.

В ресторанта се предлага закуска, обяд, салати, препечени филийки, коктейли и разбира се, традиционната гуакамоле.

„Avocaderia“ е отворен от италианеца Франческо Брачети, който е живял в Мексико и се е влюбил в авокадото.

Неговият братовчед, родом от Флоренция Алберто Гремини е станал готвач и автор на менюто.

Младият обещаващ лекар Лозанов живееше в големия град. Имаше много клиенти. Сгоди се за красиво и умно момиче. Нищо не му липсваше.

Майка му Мария живееше на село. Един ден тя реши:

– Ще продам всичко и ще отида да живея при сина си. Сигурно много ще се зарадва, като ме види.

Тя продаде дома си  и отиде в големия град при сина си.

– Синко, аз продадох всичко и дойдох да живея при теб. Вярвам, че се радваш и нямаш нищо против.

Лозанов се смути и смънка:

– Да, мамо, радвам се, че си при мен. Но знаеш ли този град е прекалено шумен и оживен за теб. А и въздухът тук не е много здравословен. Мисля, че за теб ще бъде добре да ти намеря квартира в предградията. Там по-спокойно ще живееш. Съгласна ли си?

– Да, – въздъхна Мария, – съгласна съм.

Тя остана до нощува у сина си. След полунощ Лозанов се събуди и видя майка си до леглото.

– Мамо, добре ли си? Случило ли се е нещо?

– Просто исках да те погледам, – казала възрастната жена. – Ще ми позволиш ли да те погаля, както го правех, когато беше малък?

– Разбира се, мамо.

Тя го помилва, но той усети, че ръката ѝ трепери.

– Мамо, добре ли си? Да не ти е лошо?

– Нищо ми няма, синко, – каза Мария и се прибра в стаята си.

Когато стана сутринта, лекарят поразмисли и реши да остави майка си при себе си. Веднага се обади на годеницата си.

– Мама дойде и иска да живее при нас. Ти какво ще кажеш за това?

– Нямам нищо против. Както обичам теб, така ще обичам и нея.

Лозанов тръгна към стаята, за да съобщи на майка си радостната вест, но … стаята, в която Мария остана да нощува, бе празна. Майка му бе заминала. Всички усилия на полицията да я намери не се увенчаха с успех.

След три месеца при Лозанов докараха в болницата възрастна жена, която бе прегазена от кола. Не се знаеше, дали шофьорът не бе внимавал или тя сама се бе хвърлила под колата.

Когато Лозанов погледна лицето ѝ, я позна:

– Мамо, мамо….

По-късно дойде и годеницата му, но нищо не можеше да се направи за възрастната жена. Два часа по-късно Мария почина.

Отсъствието на любов наранява болезнено всяко любящо сърце.