Размерите на тази земя са  3,5 на 2,5 км. Островът е формиран от минимум четири вулкани, един от тях е горещ, съществува риск от изригване във всеки момент.

Въпреки това, тук живеят 160 души. Те не се боят от изригването, а се занимават със своите работи. Приемат туристи привлечени от геотермални източници. Понякога местните жители загиват от изхвърлянето на гореща вода, но не смятат да си тръгнат от там.

Този остров може да се достигне само със въртолет. На ден се прави само един курс с 9 пътника.

Поради високите скали, акостирането на кораб на острова е трудно, но при хубаво време това е възможно.

На острова има ферма и няколко глави едър рогат добитък. Ако къща се намира на по-голямо разстояние от селището, в него няма електричество.

На острова има два хотела и кафене.

Над главите на жителите на Аогасима има цял планетариум, звездното небе изглежда невероятно.

Този басейн е с дължина повече от хиляда километра. Той се простира от Уедълското море до полюса. Това е една от основните особености на Антарктическия континент.

Въпреки че американците отдавна са достигнали на континента и дори са построили база там, какво има под дебел слой лед, все още остава загадка.

Използвайки геодезически данни, получени още по време на Студената война и с помощта на спътниковия проект PolarGAP, учените са искали да разберат как се мени магнитното поле на земята.

За да завърши събирането на данни, учените изследвали пейзажа с помощта на самолети Twin-Otter, оборудвани с радари, лазерни алтиметър и гравитационни и магнитни сензори.

За сега данните се обработват, но наличието на огромно море под леда екипът вече може да потвърди.

Смята се, че у всеки шести човек на Земята отсъстват дългите дланни мускули.

Също така се срещат индивиди, които имат на едната ръка такива мускули, а на другата не.

Ако при някои животни те отговарят за отделяне на ноктите, то при хората не е открито за какво служат.

Поради тази причина хирурзите ги използват за материал при възстановявам на тъкани от други повредени мускули.

Често говоря по телефона с близките и, които са далече от мен. Трафикът е натоварен или връзката е слаба. Сред белотата, която ме е обкръжила и жестокия студ се чувствам като изолирана от всичко в света.

В такива моменти си спомням думите на апостол Павел: „Мислете за горното, а не за земното“.

Тези и много други думи от Божието Слово ми помагат да преживея и най-тежките периоди от живота си. Ние сме Божии деца и Бог ни държи в ръката Си.

Нека да отделяме повече време да мислим за горното, а не за несгодите на тази земя, защото тогава не само ще се почувстваме по-добре, но ще изпълним  и Божията воля, за която сме призвани.

Дичо много обичаше корабите. когато идваше на гости на дядо си си представяше, че голямата входна врата и антрето са кораб. И играта започваше.

Вдигаше щорите, за него това бяха платната на кораба.. След това се заемаше с парцала, за да почисти „палубата“. После с маркуча в градината „хвърляше котва“.

Една сутрин дядо му предложи:

– Дичо, хайде да се разходим из квартала.

Внукът подскочи радостно и хвана дядо си за ръка:

– Да вървим тогава, дядо!

По време на разходката Дичо забеляза нещо да блести на земята и извика:

– Котва, котва!

Дядо му се вгледа в предмета, който държеше внука му.

– Това е кръст, а не котва, – поправи го възрастния човек.

Но Дичо продължи настоятелно да вика:

– Котва е! Виж, котва е ….

По-късно през деня дядото се замисли над настояването на внука си, че кръстът е котва.

Тогава си спомни за една песен, в която се пееше: „Имаме котва, която пази душите ни, здрава котва в бурно море, привързана към Скалата, която не помръдва, закотвена дълбоко в Христовата любов“.

– Явно и двамата с Дичо сме прави, – каза си старецът. – Сигурността на спасението, чийто знак е кръста, е закотвена в Христовата любов и благодат.

Той издигна ръце и се помоли:

– Небесни Отче, в живота много неща ни откриват твоето присъствие. Помагай ни да използваме всеки знак, който ни насочва към теб. Амин.

Кръстът е котва за всеки, който вярва в Христос.