Астрономите са установили, че най-големият в историята на наблюденията, астероид, наречен Флорънс, се приближава към Земята.

Но жителите на нашата планета не трябва да се притесняват. В края на краищата, небесното тяло ще прелети на седем милиона километра от Земята.

Астероидът Флорънс ще прелети на 7 милиона километра от Земята на 1 септември 2017 г., това е приблизително 18 разстояния от Земята до Луната.

Учените казват, че приближаването на небесно тяло с диаметър от 4,9 км към нашата планета, не е опасно. Американската космическа агенция ще снима обектите на повърхността на астероида.

Флорънс е малък околоземен астероид, който принадлежи към светлинния спектрален класа S. Обектът е открит на 2 март 1981 г. от американски астроном Шелт Бас в Siding Spring Observatory.

След откриването си, астероидът е получил наименованието 1981 ET3, но на 6 април 1993 г. Флорънс е преименувана, присвоявайки името на английската сестра на милосърдието и общественичка Флорънс Найтлингейл.

На 31 август 2017 г. астероидът Флорънс ще достигне 8,7 м и ще бъде видим чрез бинокли от всяка географска ширина, с изключение на 70 + север. Обектът, който е с диаметър 4,9 километра, се класифицира като потенциално опасен астероид. По време на близки срещи със Земята може да има магнитуд до 9 метра.

Предишното сближаване със Земята е било през 1930 г., а следващото ще бъде през 2057 г., след 40 години, когато ще премине на 0.04995 а. е. от нашата планета.

Астероид 2017 EG3 приближи Земята на разстояние малко повече от половин милион километра на 17 март в Деня на Свети Патрик.

Небесно тяло е открито на 7 Март, 2017 г. от учени в обсерваторията Маунт-Лемън в САЩ. Астрономите са изчислили, че през 2017 г. EG3 ще премине край нашата планета по траектория, която лежи отвъд орбитата на Луната.

Диаметърът на обекта е 23 метра. Учените са го отнесли към аполоните – астероиди, които пресичат земната орбита периодично.

Големи обекти, които идват по-близо до Земята до седем милиона километра, се считат за потенциално опасни.

Около 1500 астероиди с размерът на диаметъра надвишаващ 100-150 метра, представляват възможна заплаха за човечеството.

Резултатите от компютърни симулации, проведени от учени от Великобритания, е показал, че падането на астероид с диаметър 200 метра над най-големия град в Европа може да доведе до смъртта на няколко милиона души.

Някои художници от Ренесанса, за да създадат своите ескизи са използвали камера обскура, която била оптическо устройство, чрез което се правели оптични изображения на обектите.

Това не било само някаква кутия, а цялата стая с дупки в стените и тавана.

Сложността на този метод се състояла в това, че рисуването ставало в пълна тъмнина.

Друг майстор на светлосянката Караваджо отишъл още по-нататък. На платната му били забелязани следи от флуоресцентни вещества.

Изследователите смятат, че в основата на тази субстанция стои прах от смлени светулки.

Оптическата илюзия е любим метод в работата на канадски художник. Неговите обикновенни и в същото време фантастични картини могат да се разглеждат дълго, докато се открият границите между сюжетите.
Канадският художник и илюстратор Робърт Гонсалвес е признат майстор на оптичните илюзии. Гледайки на работите му, не винаги можем да разберем къде завършва единият сюжет и започва другият. Правилното използване на перспективата позволява на художника идеално да съчетава привидно различните сюжета в една вълшебна илюзия. Не е чудно, че неговото творчество се определя като „магически реализъм“.
Робърт Гонсалвес започва да се интересува от изкуство още от най-ранна детска възраст. На 12 години той е познавал техниката за изобразяване на пространствени обекти и тогава е започнал да създава първите си интерпретации на въображаеми здания.
След това младият художник е видал картините на великите майстори на сюрреализма – Салвадор Дали и Рене Магрит. Те направили силно впечатление на момчето и повлияли на бъдещето му творчество.
Процесът за създаване на такива картини е много трудоемък. За това Гонсалвес представя само по четири картини на година. Произведенията му са толкова популярни, че можеш да ги видиш не само в галерии, но и на стените в домовете на известни политици и звезди в шоу бизнеса.

Военните бази често са подобни на малък град с конвенционални сгради и необходима инфраструктура, характерна за такива обекти. Те се използват предимно за настаняване и обучение на военнослужещи, като щаб по време на военни операции в определени области. Ако базата е построена за изпълнение на конкретни задачи, то съответно тя има специфична инфраструктура. Тъй като някои база са построени на необичайни места, те имат необикновенно планиране и външния вид.
Базата Pine Gap е съкращение за съвместната американска и австралиска военна база – Joint Defence Facility Pne Gap.
Двете агенции, CIA и NSA, имат достъп до необходимото оборудване за наблюдение и събиране на информация с помощта на безпилотни апарати на всевъзможни проблеми в източното полукълбо.
Базата е построена в центъра на пустинята близо до Алис Спрингс и има странно форма, особено големи бели кълба – обекти, които защитават радарната инсталация.