Първото злато за Австралия на зимни Олимпийски игри е спечелил бегачът на къси разстояния Стивън Бредбъри през 2002 г.

На всички предишни Олимпиади спортистът не отивал по-далеч от предварителния етап, но на четвърт финалите заел трето място и преминал в следващия кръг благодарение на дисквалификацията на победителя при бягането.

На полуфинала бил последен, но финиширал втори поради сблъскване и падане на тези преди него.

Историята на финала била подобна, където паднали всички негови конкуренти благодарение, на което Бредбъри спечелил първото място.

Успех, за който не е нужно да се полагат усилия, в австралийският език се превърнал в идиома: „doing a Bradbury“.

Дълго време тази пеперуда с хобот дълъг 25 см останала незабелязана, докато в края на XVIII век френския ботаник  Луи Мари Обер Дю Пети-Туар не посетил остров Мадагаскар.

По време на своята експедиция той открил прекрасно цвете Ангрекум  с невероятно дълбок цвят – 30 см. След това учените са се чудели, на кого по силите е да опраши такъв цвят.

Този въпрос ботаникът е повдигнал в книгата си “ За приспособленията на орхидеите към оплождането на насекомите“. Чарлз Дарвин е предположил, че я опрашва пеперуда с дълъг език.

По-точно предположение е изразено от Алфред Ръсел Уолъс през 1871 г., който „предсказал“, че това е вършел подвид на африканската пеперуда Xanthopan morgani и не сгрешил.

По-късно мадагаскарския подвид бил наречен Xantopan morgani praedicta, а след това е признат за недействителен, тъй като напълно съвпада с материковия вид.

Ако чуете името „Холандска Гвиана“, то става дума за Суринам. Работата е там, че Суринам е бивш колония на Холандия и там все още официалният език е холандски.

В югоизточната част на страната живее народ Уаяна. Наред с традиционното облекло, препаски и ризи, уаянът украсява тялото си с бои получени от листата ачиоте.

Националният музикален инструмент на уаяна е вид перкусия-дрънкалка, която се нарича „пеене“.

В университета бе дошло време за изпити. Студентите упорито работеха над учебниците. Една от групите в университета знаеха, че професорът е много взискателен и задава много трудни въпроси.

Дойде денят на изпита. Първи се реши да изтегли билет Владимир, той бе най-добрият в тази група. Бързо и точно се справи с всички въпроси, които му се бяха паднали.

Неочаквано професорът го попита:

– Как се казва нашата чистачка?

– Това някаква шега ли е? – изненадано попита Владимир.

– Аз наистина искам да науча дали студентите знаят името на жената, която чисти стаите и коридорите в университета, – съвсем сериозно каза професорът.

Владимир не можеше да отговори на този на пръв поглед лесен въпрос. Тогава професорът се обърна към останалите от групата:

– Знаете ли как се казва нашата чистачка?

Останалите от групата също мълчаха. Те всеки ден я виждаха в университета, но никой не се бе заинтересувал от нея, дори не бяха разговаряли с нея, а  как се казва за тях нямаше значение.

Един от студентите не издържа напрежението и попита:

– Нима е толкова важно да знаем нейното име?

Професорът бавно ги изгледа един по един, а след това обясни:

– Работата е там, че когато завършите университета, вие ще работите не с книги и учебници, а с реални хора. Всички те са различни и трябва да намерите общ език с тях. Всеки човек е важен, изключително важен. Запомнете добре това!

Изобщо не се съмнявайте, че този урок студентите запомниха за цял живот.

Съществува психически феномен, който е много рядък. Наречен е жамевю.

Той се заключава във внезапно усещане, че сте изправени пред ситуация или лице за първи път, а в действителност са ви добре познати.

В този ред с него може да се постави феномена прескевю, познато на мнозина състояние. Когато не можете да си спомните позната дума, която ви се „върти на езика“.