Гражданска война в Сирия започна през 2011 г., защото опозицията на сирийския президент Башар Асад искаше оставката му. По време на конфликта страната попада под контрола на терористични групи.

Хората се бяха събрали на масата в дома на свекървата на Ирина. Те бяха от нейното и на съпруга ѝ семейство. Веселяха се и пееха. Никой не очакваше трагедията, която ги сполетя по-късно.

Изведнъж се разнесе тътен и през прозореца влетя снаряд, пуснат от „шайтан-пушка“.

Братът на съпруга ѝ бе отхвърлен настрани. Другите успяха да налягат на време по пода.

Ирина скочи и заслони с ръце и крака сина и дъщеря си.

– Ти си луда. Къде хукна, Ирино! – развика се свекърва ѝ след нея.

Повечето от парчетата на снаряд попаднаха  в десния крак на Ирина.

По-късно в болницата ѝ ампутираха краката до колене и дланта на дясната ръка, която също бе сериозно пострадала.

– За съжаление нищо не можем да направим с продължаващото гноясване на краката и ръката ѝ, – каза завеждащия хирургическото отделение в болницата на съпруга на Ирина. – Правим всичко възможно, но при нас постоянно спират тока. Включваме електрогенераторите, с които разполагаме, но това  понякога не е достатъчно.

Синът на Ирина бе получил няколко сериозни рани, но животът му бе вън от опасност. И лекарите и роднините твърдяха единодушно:

– Саможертвата на Ирина спаси децата ѝ.

Тази касапница продължаваше непрекъснато. Умираха беззащитни деца и по-възрастни хора от раните, получени при внезапните нападения.

Можете ли да си представите, че се е осъществила връзка и то необичайна между представителка на птиците и полицаите.

Беше априлско утро. Полицаите си разменяха шеги и съвсем не очакваха необичайни инциденти.

Изведнъж Владо се развика:

– Елате да видите! Имаме специално посещение.

Повечето от мъжете приеха това за шега и не му обърнаха внимание, но двама-трима любопитни се насочиха към Владо, за да видят какво е привлякло вниманието му.

Когато Григор наближи, се стъписа, а Веско и Марин се разсмяха.

Малка гълъбица си бе свила гнездо между предния капак и предното стъкло на една от резервните патрулни коли.

– Виж я ти нея, – махна с ръка Марин, – сметнала е, че нашият автомобил е идеално място за развитието на нейното бъдещо потомство.

– Давай да я махаме от тук, – смръщи вежди Веско, – това съвсем не е място за гнездене.

– Не я закачай, – извика Григор. – Тя е толкова крехка и нежна. Решила е да разведри нашето строго, мрачно, изпълнено с ужас и смърт ежедневие.

– Какво пък, – плесна с ръце Марин, – нека се погрижим за нея.

И вместо да прогонят птицата, тези груби мъже проявиха милост, дори и осигуриха някои удобства.

За какво става въпрос ли?

Шумно и с бодра крачка ги приближи Михаил. Той държеше в ръцете си чадър. Останалите мъже го гледаха  изненадано и в недоумение.

– Какво ще правиш с този чадър? – попита Марин.

– Ще го поставя над нашата красавица, – съвсем сериозно отговори Михаил. – Така домът ѝ ще бъде запазен от слънце, вятър и дъжд.

Това беше най-малкото, което направиха за малката гълъбица, която за броени минути бе станала любимка на всички.

Васил донесе лента и с нея огради патрулната кола.

– Така няма да я безпокоят, – каза той. – От къде щяха да знаят другите, че нашата патрулна кола е станала дом на живо същество.

Полицаите се навъртаха около обградената кола и хранеха любимката си, докато излюпи пиленцата си.

Началникът на полицията Иванов, когато научи за инцидента се засмя и каза, на един любопитен журналист от местния вестник, дошъл да провери случая на място:

– Разбира се, в отговорностите на органите на реда не се включват такъв род неща, но не бива да забравяме, че във всяка ситуация трябва да показваме човечност и да проявяваме грижа не само за хората, но и за нашите пернати приятели.

Жител на Дацин, който се намира в северната част на Китай, редовно изпраща кучето си за продукти.

Животното отива в магазина и занася в устата си един юан. За тези пари продавачът му дава парче наденица, съответстваща на дадената стойност и кучето я отнася у дома си.

От персоналът на магазина обяснили, че собственикът на кучето е техен постоянен клиент и неговият домашен любимец всеки ден идва за колбаси.

В последно време все по-често се повдига въпросът за кърменето на обществени места. Понякога стават скандали по повод на това. Майките ги ругаят и изгонват заедно с бебетата им.

За щастие този процес не предизвиква у всички отвращение. Примерите за добро отношение към кърмещите майки не са редки.

Кунка бе млада майка. Днес за първи път тя отиде в кафенето на ъгъла близо до дома ѝ с осем месечния си син Дани, за да се нахрани.

Келнерката бързо ѝ поднесе закуската и чашата с горещ шоколад. Кунка придърпа чинията към себе си и посегна към храната, но малкият Дани се разплака.

Той също бе гладен. За да го успокой, майка му започна да го кърми.

Няколко минути по-късно при Кунка дойде възрастна жена. Младата майка се уплаши.

„Сега ще ми направи забележка, – помисли си Кунка, – навярно ще поиска да скрия гърдата си“.

Но вместо това жената ѝ се усмихна любезно и каза:

– Вие сте много добра майка! Не бих позволила вашата закуска да изстине. Позволете ми да нарежа храна ви, така че и вие да можете да похапнете.

Тази фраза накара посетителите да ахнат.

А Кунка беше толкова трогната, че не можа да задържи сълзите си.

„Това е най-прекрасната жена от всичките, които познавам или съм срещала до сега, – помисли си младата майка“.

Това бе изблик на радост в момент, в който младата жена очакваше упрек и лошо отношение, а в замяна на това тя получи любов и разбиране.

Това ще измени не само миризмата, но и атмосферата в дома ви.

Ето какъв е ефектът от запалването на дафиновите листа:

Миризмата на дафиновите листа дейста болкоуспокояващо, под тяхно въздействие организмът активно произвежда ендорфини.

Ароматът на дафинов лист успокоява нервната система.

Той е в състояние да предотврати епилептични припадъци.

Отлична помощ е при безсъние.

Спомага за очистването на дихателните пътища.

Защо е възможно всичко това?

Причината за това е веществото цинеол, което се съдържа в листата, това е етерично масло, което прочиства дихателните пътища и порите на кожата.

Още в древността съществувала традиция на дафиновия лист да се напише желание. Смятало се, че след запалването на листа с написаното, желанието непремено ще се сбъдне.