Един ангел току що бе прелетял на Земята, седна на едно клонче и се заслуша в разговора на няколко деца.
– Моят баща вчера ми подари панделка. Аз само го попитах, а той веднага ми я подари. Мама каза, че човек изпитва голяма радост, когато получава подаръци, – каза Мими, въртейки на пръст крайчето на косата си.
– А аз имам цветни моливи. Наскоро ми ги купиха. Значи и аз имам радост, така ли? – попита Таня.
Димчо потърка носа си, явно бе решил да каже нещо:
– На мен ми купиха велосипед, но аз още не мога да го карам. Това също ли се смята за подарък?
– Мама каза, че имаш радост, когато получаваш подаръци и на теб от това ти става хубаво, – каза Мими, като се настани още по-удобно на пейката.
– Значи ако не ти подаряват подаръци, ти нямаш радост, така ли? – попита Димчо, поглеждайки към Иван, който с обувката си разравяше купчинка пясък.
– Щом нищо не ти подаряват, – назидаделно каза Мими, – означава, че никой не те обича.
Всички деца погледнаха към Иван, който живееше сам със баба си и съвсем не получаваше подаръци.
– Аз също имам радост, – скочи Иван. – Вчера гората ми подари цяла кошница със гъби.
Всички с интерес погледнаха Иван.
– Това не се брой, ти сам си си ги набрал. Подарък е , когато някой друг ти го даде, – каза Мими.
Иван се замисли, а след това изтърси:
– Вчера валеше дъжд, помните ли? Вие всички побягнахте по домовете си. А аз останах в беседката, баба беше отишла до магазина. И тогава дъждът ми подари една голяма дъга. Красива, с много цветове, по цялото небе, това ми достави голяма радост.
Всички отново погледнаха Иван изумено.
– А след дъжда, в локвите сребристи рибки плаваха. Наистина, видях ги. И всичко това дъждът ми подари, – Иван целият сияеше.
Децата с нямо възхищение гледаха своя приятел.
Ангелът извади доклада си и написа: „Ден първи. Срещнах малък вълшебник“. След това се замисли малко и добави: „А ме уверяваха, че такива на Земята няма“.

В долинита имаще прилични човешки жилища. Стените им бяха тухлени, на покривите блестяха червени керемиди, на прозорците имаше не животинска ципа, а стъкла. Някой от тях имаха течаща вода, телефон и дори сателитни антени.

Денят беше непоносимо горещ, а Петър се изкачваше по хълма. Тук къщите бяха схлупени и мизерни. Вместо прозорци и врати, зееха дупки, през които вятърът влизаше безпрепятствено. Съборетините трудно можеха да минат за навеси. Бяха сглобени от хартия и пластмаса. Това беше най мизерния квартал.

Петър живееше в този град вече 27 години. След като завършеха семинарията йезуитските свещеници започваха кариерата си на места с известни лишения, но никой не се привърза към мизерията така, както Петър. Той не пожела да „научи урока си“ и да продължи нагоре в йерархията. Беше решил да остане и да се пребори с нищетата, колкото и трудно да беше това.

Беше чувал от учителите си и по-богати хора да казват:

– Бедността е като упорит плевел, ако днес изтръгнеш едно стръкче, утре ще пораснат 10.

Той често упорстваше:

– Но това съвсем не е безмислено. По тези смърдящи и кални улички живееха повече от 8 хиляди човека и всеки от тях е създаден по Божий образ. Дори само един от тях да получи храна, за да не гладуват или подслон, вместо да спи на улицата, усилията не са напразни.

Тази вечер той нямаше да полага грижи за нуждаещите се, да сипва супа и раздава храна на бедните или да завие с одеало някое зъзнещо дете. Беше зает да събира материал за доклада, който го бяха помолили да направи, за този беден квартала, от социалните служби. Самият факт, че бяха поискали такъв доклад, беше някакъв успех, от 9 месечното му ходене по мъките.

Властите отдавна бяха оставили хората в този квартал на произвола на съдбата. Тук закон не важеше. Ако хората искаха училище или болница си ги строяха сами или настояваха пред властта, докато им обърнеха внимание.

Така Петър се беше превърнал в официален представител на тези бедни и изоставени хора. Не веднъж ходатайстваше и настояваше пред държавната бюрокрация, чукаше на вратите на някои благотворителни организации, за да получи нещо за децата, които растяха по залетите с помия улички и се ровеха в боклука за храна.

Новата „Голяма седморка“ изпреварва по покупателна способност страните от традиционната седморка Канада, Франция, Великобритания, САЩ, Италия, Япония, Германия.
В новата седморка са влезли следните страните от БРИКС: Русия, Индия, Бразилия, Китай, Мексико, Турция, Индонезия.
Доклад на Международния валутен фонд показва, че общият БВП на тези страни е 37800000000000 щатски долара, докато в страните от традиционната седморка достигне 34,500,000,000,000 долара.
Новите показатели се явяват предшественици на големи промени: половината от 20-те най-големи пазари в света сега принадлежи на развиващите се страни.
В индивидуалните показатели по покупателната способност през 2014 г., Китай зае първо място с БВП от 17600000.0 милиона долара, на второ място е САЩ с БВП от 17400 милиарда долара. Русия в тази класация е на шесто място, пред Великобритания и Франция.

Нобеловият лауреат, съветския физик Лев Ландау изнасял доклад в Московския държавен университет. Дошли много чужденци да го чуят, в това число и един английски професор, който остро критикувал образованието в СССР.
След блестящият доклад Ландау и англичанинът разговаряли и вървели по коридора на университета. В една от аудиториите невзрачна девойка миела пода.
Англичанинът започнал да хвали образованието в чужбина, напомняйки, че специалисти от Оксфорд и Харвард са се класирали по-високо от руските възпитаници.
– Какво говорите? – възмутил се Ландау. – Вие светилата на науката идвате да слушате моя доклад, а при нас тези неща знае всяка чистачка!
И той повикал девойката, която чистела. Помолил я, да нахвърля върху черната дъска в аудиторията формулите на една точките от доклада му.
Тя помислила малко и изписала цялата дъска със сложни формули. Англичанинът не знаел, че чистачката е една от най-добрите студентки в Московския университет….

Подобни нетрадиционни методи на изследване включват изучаването на методи за управление на съзнанието и дистанционно въздействие върху човека.
Подобни опити и експерименти са провеждани в СССР и САЩ.
Например, американският проекта MKUltra, разработен под контрола на ЦРУ от 1950 г., прилича много на съветското устройство, генериращо електромагнитни излъчвания.
В СССР са похарчили милиарди долари за финансиране на секретни парапсихологични изследвания. За това е разказал един от учените на Изследователския център за перспективна роботика и науки за околната среда в Щутгарт.
Серж Кернбах в своя доклад „Нетрадиционные исследования в СССР и России: краткий обзор“, базирайки се на различни съветски документи и публикации, за първи път е потвърдил, че в СССР от 1920 година са разработвали и са се опитвали да използват методи за манипулиране на съзнанието. По думите на учения, експериментите, които са наречени „психотронни“ са провеждани върху хора.
Ученият казва, че дори и в Съветския съюз е разработено специално устройство, което генерира и запазва висока честота на електромагнитните лъчения.
Американският проект MKUltra е използвал различни методи за работа върху психичното състояние на хората, както промяна функциите на мозъка, хипноза, изключване чувството за болка, вербално насилие и сексуален тормоз, както и различни форми на изтезания. Имайте предвид, че този проект е бил забранен в САЩ през 1973 година.
В СССР подобни изследвания са строго засекретени, информация за резултатите от експериментите почти няма. Според Серж Кернбах не е ясно дали тази дейност се извършва в Русия днес.