Пролетта дойде. Цветята разтвориха красивите си цветове, но това не радваше Димо, Любка и четирите им деца. Те бяха останали без дом. Живееха в старата си кола, която вече не беше в движение.
Миеха коли по бензиностанциите, събираха хартия, желязо, найлон, стъкло и какво ли още не, за да изкарват прехраната си. Всеки ден водеха борба за оцеляване.
Не веднъж се бяха обръщали към приятели и роднини за помощ, но освен осъждания, присмех и подигравки, нищо друго не получиха.
Много хора виждаха как живеят, но ги отминаваха, сякаш не съществуваха.
Продадоха всичко, за да си намерят подслон някъде, но не сполучиха. Оставиха си само малко дрехи, одеяла, съдове и Библията.
Вечерно време на уличната лампа загрижените Димо и Любка четяха от Словото.
Любка постоянно плачеше и питаше Бога:
– Защо, Господи, ни дойде това на главата? Какво да направим, за да си осигурим подслон и нормален човешки живот?
– Не плачи, – успокояваше я Димо, – няма да бъде все така. Бог ще ни даде изходен път.
– Кога? – едва не крещеше Любка.- Отчаяна съм до смърт. Повече не мога да издържам.
Тази вечер отново отвориха Библията, за да прочетат нещо за насърчение. Любка прочете на глас:
– „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“. – Тя ги повтори няколко пъти тези думи и усети силата, която носеха в себе си.
Осъзна ги напълно и каза смело:
– Каквото и да се случва, колкото и да ни е тежко, Бог ни е дарил със сила, за да се справим със всяка ситуация.
Димо ѝ се усмихна, а тя продължи:
– Сега преживяваме неща, които ни сломяват. Всичко това ни изглежда невъзможно за преодоляване, но нали сме в Божиите ръце. Помощта ни е от Него.
Скоро дойдоха две семейства и им помогнаха. Те вече не живееха в колата.
Скоро след това Любка се усмихна на Димо и каза:
– Сега знам, че в коя да е борба, която водим, не сме сами. Всяка победа получаваме от Бога чрез Исус Христос.
Бог никого няма да остави, но ще го укрепи и привдигне.
