Някъде в далечния Запад живял един овчар. Той имал цигулка, но тя се разстроила. Мъчел се всякак да я настрои, но нищо не се получавало.
Най-накрая изпратил писмо до радиостанцията с молба в определен ден и час да пуснат в ефира тона ла.
Служителите на радиостанцията решили да помогнат на стареца и в уговорения ден и час по радиото прозвучал чист тон на нотата ла. Така му се отдало да настрои цигулката и неговата колиба отново се изпълнила с радостна музика.
Когато живеем далече от Бога, нашият живот е разстроен. Ние губим хармонията в отношенията си с хората и Бога. Но ако живее в хармония с Учителя, Той ще ни обкръжава със Своята прекрасна музика.
Помолете Бог, да ви помогне всеки ден, да настройвате живота си според Неговото Слово, така че да носите радост и мир на околните.

Децата, когато се нуждаят от нещо, не се срамуват да поискат от родителите си. Всяко нормално дете направо и без да се стеснява иска, това, което му е необходимо.
Библията се обръща към Божиите чада: „Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно“.
Бог много добре знае, как ние зависим от Него за нашите ежедневни нужди. Ето защо Исус казва: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“.
Каква грижа те измъчва? Може би сърцето ти е притиснато от ежедневни трудности? Притеснява те безпокойство за утрешния ден?
Разберете, вие сте Божии деца, чрез вяра в Христа, можете да се доверите за всичко на Исус, знаейки че Той ви обича и може да ви помогне.
Хвърли бремето си, принесете го „с дръзновение пред престола на благодатта“ и го остави там.

Това е хибридна порода, която е въведена от ентусиасти, за отглеждане на таралеж в домашни условия.
Необходимо било да се създаде красиво малко животно с дружелюбен характер, необременено с големина и не спящо зимен сън, за разлика от привичния за нас европейски таралеж.
То е красиво, за да получите от него естетическо удоволствие. Дружелюбно е, така че можете да го подържите в ръка и дори да го дадете на дете.
Мъничко е, за да не се разнася в апартамента неприятна миризма. не заспива през зимата, за да му се радвате цяла година.
Необходимо е новата порода лесно да се размножава в домашни условия, защото таралежи родени в домашни условия са значително по-малък носител на болести, отколкото таралежите родени в дивата природа.
Пред ентусиастите стояла конкретна задача и те я изпълнили. Получило се е много сладко животинче – хибридната порода африкански таралеж пигмей.
Таралежът не е цирков кон и трудно се дресира. Човек трябва да се адаптират към навиците на таралежи, а не обратното.
По природа таралеж е самотник. По-активен е през нощта, отколкото през деня. Към силните шумове и ярките светлини се отнася отрицателно.
Разтваря кълбото си и може да позира, само ако се доверява на човека. А за да се спечели доверието на таралежа, са нужи много време и търпение.

Пак е 8-ми март. Какво може да се случи на този ден? Каквото и да стане, то ще е без нашето мъжко съгласие.
В нощта на 7-ми срещу 8-ми на всички мъже, освен тези, които са в командировка им се вдига кръвното, но от здравеопазването мълчат, не предупреждават, че е опасно.
Според статистиката, повечето от мъжете, които са почнали да поздравяват жените преди 70 години, сега имат блед вид и отпусната кожа.
Къде е този поет, който е крещял: „не може да се живее без жени на света“? Жените ги има, но не и него.
В първобитната мезозойска ера относно подаръците е било къде по-лесно. Натурална кожа, костенурски гребени, слонови кости, широк асортимент.
Какво щеше да стане ако жените ги нямаше?
Въздухът щеше да стане по-чист, защото парфюмерията нямаше да съществува.
И златото ще получава повече златни и валутни резерви в Националната банка. Златоносните вени, между другото, вече намаляват! А златоносни жени? !
И все пак, ако не са жените, картинката щеше да бъде много тъжна. Няма да има на кого да си даваме заплатата, а в градския транспорт всички щяхме да сме седнали.
Добре де, нека има 8-ми март, нека е празник. Но трябва ли да се празнува изобщо?
Може би не ние, а те трябва да ни поздравяват. А може би празниците трябва да се редуват, днес женски, утре мъжки и т. н., за да привикнем. Възможно е, не идеята да е виновна, а самия процес.
Не може ли по-просто и по-спокойно да се живее? Например, цялата година да е празник и всеки живот да е празник. Може би това е истинският празник, а не международения.

В деня, когато Станиславов трябваше да се срещне с Ласков, беше напрегнат и за двамата. Станиславов още не знаеше как да постъпи в случая. Ласков се яви точно навреме в дома му. На устата му грееше надменна усмивка, но под привидната му вежливост се усещаше едва сдържано търпение.

След размяната на баналности Станиславов го поведе към всекидневната. Настаниха се в креслата. Станиславов се възползва от миговете на мълчание и огледа госта си.

Той добре разбираше какво се крие зад спокойната физиономия на Ласков. Младият човек му бе донесал своя повест и сега с нетърпение очакваше присъдата му. Станиславов бе смятал винаги, че една сурова критика, колкото и градивна да бе, е доста болезнена особено за начинаещ млад автор. Това е тежък удар, който би смазал крехкото му его. Станиславов разбираше, че държи в ръцете си бляновете на този млад човек. Можеше да ги унищожи или да ги пощади. Въпросът беше дали да каже истината на този арогантен тип или да го излъже милостиво.

– Е, господин Станиславов, – не издържа Ласков и подкани домакина, – как ви се видя моята повест?

Въздухът в стаята леко завибрира. Мълчанието на Станиславов беше като бент, който задържаше потока на събитията.Той реши, че на този младок би му казал истината, но не от злоба, а само да види как ще понесе тежкия удар.

Станиславов се прокашля и каза с леден тон:

– Прочетох повестта ви много внимателно и трябва да призная, че не ми хареса. Казвам ви това, защото разбирам, че една лъжа от моя страна би била пагубна за вас.

Усмивката се изтри от лицето на Ласков, а ръцете му се свиха в юмруци. Но това не попречи на Станиславов да продължи да го критикува любезно:

– Тръгнали сте от една наивна идея и сте я развили крайно несполучливо. Творбата ви има хаотична структура, сцените са объркани. Човек остава с впечатление, че между събитията няма никаква логика. Стилът ви е подобен на някой нотариус и предизвиква неизбежно отекчение.

Станиславов огледа лицето на събеседника си. Но гостът не излъчваше никакво напрежение при такъв коментар на повестта му. Ласков едва успя да овладее смайването си.

– Чудя се по какъв начин сте чели повестта ми, – тихо каза Ласков.

Станиславов разбираше, че гостът му съвсем не бе от лед. Той бе по-скоро болезнено горделив, но винаги морално непобедим. Такива хора са безкрайно самодоволни и смятат, че могат да правят всичко, с което се захванат.

Явно Ласков беше решил да покаже пред света, че има необикновенно въображение, ловко умее да размества думите от речника и че притежава дарбата да пише.

Гостът пое въздух, завъртя главата си на едната страна, после на другата и се опита да си възвърне самообладанието.

– Вие сте добър писател, но мисля, че грешите в преценките си, – спокойно каза Ласков.

– Вие имате право да си мислите каквото си искате, – смръщи вежди Станиславов. – Но вие потърсихте мнението ми. Съжалявам, че не ви казах това, което искахте да чуете, но бях искрен.

– Може би имате право, че повеста ми се нуждае от щателно редактиране – започна защитата си Ласков, – що се отнася до стил и стуктура, но това е първият ми опит, така че не съм очаквал резултата да е отличен. Идеята може да не ви харесва, но защо не оценявате литературните ми дарби, така обиждате моя интелект.

Станиславов само повдигна рамене и нищо не каза.

Ласков стана подаде ръка на домакина за довиждане и се насочи към вратата. Стъпките му бяха тромави и бавни, сякаш огрона тежест се бе стоварила върху раменете му.

Когато Станиславов остана сам в стаята, се замисли: „Дали не бях прекалено жесток с този млад човек …… и все пак в него има нещо. Надявам се да превъзмогне критиката и да се насочи към друго, в което би бил по-добър“.