Сашко изтича при дядо си и се развика:

– Дядо, дядо, сънувах интересен сън!

– Разкажи ми го, – кротко продума старецът.

– По широкия път, говорейки весело, вървяха едни и същи букви, но с различни размери. Някои бяха големи сякаш нарочно надут, а други малки. Големите букви гледаха с презрение малките. Изведнъж всички букви стигнаха до две порти, едната голяма и широка, а другата бе много малка и тясна. Големите букви се опитваха да преминат през тесния вход, но бяха прекалено големи, за това въздишаха и свободно преминаваха през широката порта, след което изчезваха зад нея. Двойки букви, хванати за ръце, преминаваха свободно през тясната порта, въпреки че сякаш само една малка буква можеше да мине от там. Какво означава това?

– Какви букви видя? – попита старецът.

– Големи букви „А“ и „З“, а двойката бяха „т“ и „и“, приличаха на „Ти“.

– „Аз“ е егото на хората и затова то е раздуто до чудовищни ​​размери. Тясната порта е входът към Царството Небесно. Егото не може да бъде там. Неговото място е отвъд широките порти, които водят към унищожение. Двете букви, вървящи ръка за ръка, са загубили егото си и са се разтворили в Бога. Те са чисти частици от самия Господа. За тях и само за тях вратите на Царството Небесно са винаги отворени.

Тиха звездна вечер. Двойки се разхождаха наслаждавайки се на тишината и спокойствието на гората и почивния комплекс наблизо.

По една от алеите вървеше малко бездомно момче. Дрехите му отдавна бяха изгубили цвета си, а от обувките му издайнически се показваха мръсните пръсти на краката му. То протягаше ръка на всеки добре облечен, който минаваше край него и смънкваше нещо неопределено, което трудно можеше да се квалифицира като човешка реч.

До малкият просяк приближи една весела компания от момчета и момичета. Един от младежите пъхна в ръката на момчето билет за прекрасна почивка край морето.

Детето огледа малкото бяло листче и тъй като това не бе банкнота, с която можеше да си купи нещо, сложи го в ъгъла при другите неща в голямата кутията, където спеше през нощта. Там се криеше от дъжда и студения вятър.

Горкото момче! То не знаеше какво бе получило!

И вместо да яде хамбургери с пържени картофи, ябълкова торта и сладолед, момчето се сви под покрива зад вратата и изяде разваленото месо, което бе събрало през деня от контейнера.

Такъв е изборът, който правим всеки път, когато се изправяме пред решението да кажем „да“ или „не“ на този свят.

Божите удоволствия представляват несравним банкет, който стои пред нас. Масата от духовни наслаждения, които сме опитвали, ни освобождават от празнотата, заради която търсим земни развлечения.

Начинът да се освободи сърцето от господството на греха е да се наслаждаваме на Бога.

При всички обстоятелства за всяко решение решете да кажете „да“ на плановете и целите на Бога за живота ви.

Святостта е превъзходно удоволствие, което надхвърля всичко, което грехът може да ти предложи.

Има три условия за щастлив брак.

Първото е любовта. Тя не е само емоционално или физическо привличане, а сериозен ангажимент за живеене с любимия човек.

В 13 глава на Първо Коринтяни е представена любовта от гледната точка на Бога.

Съпрузите трябва да обичат жените си, тъй като Христос обича Църквата. Коя жена няма да отвърне на такова безкористно проявление на любовта?

Второто условие е зрялост. Много от двойките се развеждат при първите затруднения в семейния живот. Зрелостта означава отговорност в действията и решимост да не се търсят лесни начини.

И накрая, третото условие за щастлив брак е вярата. В наше време семейният живот не е лек, а ако в центъра му не е Христос, той става още по-труден.

За успешен и щастлив брак са нужда трима, съпруг, съпруга и Христос. Опитът показва, че бракът винаги е успешен, ако съпругът и съпругата отправят заедно молитви към Бога.

Васил изживя 35 щастливи години брачен живот със съпругата си Галя. Отгледаха две прекрасни деца. Всяко от тях имаше здрав брак и перспективна работа. И всичко това имаха , защото през тези години Галя усърдно се бе молила.

Когато се пенсионираха, Васил и Галя решиха да инвестират. Сега те имаха толкова много пари, колкото не бяха виждали през живота си.

Животът на Васил се измени и му предложиха:

– Заповядай в нашия клуб на милиардера.

Какво повече можеше Васил да иска?

Изведнъж започнаха да го посещават мисли от рода на: „Една жена не ми стига. Нищо, че  сме живели толкова години заедно, трябва да потърся нещо по-младо“.

Васил и Галя придобиха разкошен автомобил. Преместиха се в престижен квартал. Започнаха да ги канят на различни приеми. Около Васил започнаха да се въртят млади красавици.

Той гледаше приятелите си и често въздишаше:

– Погледни ги само, вечно ги съпровождат млади момичета, коя от коя все по-красиви ….

А красавиците така го гледаха, че той се топеше. Те непрекъснато го хвалеха за нещо и той се чувстваше като господар на света. Пилееше пари без да ги брои.

Най- накрая срещна Дора. Тя бе млада, красива и сексуално привлекателна. Беше готова на всичко и Васил не устоя.

Но Дора имаше едно единствено условие:

– Ще ме имаш, ако се ожениш за мен.

Дора го покани на гости и го запозна с майка си, която се оказа връстница на Галя. Тя бе чудесна готвачка.
След обилната вечеря майката обясни:

– Тревожа се за дъщеря си, да не се случи както с мен, аз съм разведена. Ако наистина обичате дъщеря ми, до три месеца ще се разведете с жена си и двамата с Дора можете да се ожените. Ако нямате сериозни намерения към нея, по-добре забравете дъщеря ми.

– Какво говорите, – започна да мънка Васил, – разбира се, че ще направя така. Аз много обичам Дора.

В къщи Васил започна да обвинява жена си за всичко. Двамата често се караха и Васил започна да ненавижда Галя. На семейния съвет той реши да я довърши, разкривайки нейните прегрешения:

– Погледни се колко си напълняла, а и тази твоя фанатична вяра … Твоите молитви са по-скоро заклинания …. А и кой знае какво правиш със свещениците в църквата ….

Галя устоя на атаките му:

– Знам какво те измъчва в последно време. Щом толкова искаш, остани с тази млада красавица …

В този ден Галя си тръгна. Тя не взе нищо със себе си, въпреки, че повечето неща бяха нейни.

За Дора Васил плати голям откуп на алчните ѝ роднини. Докато траеше медения месец, Васил се чувстваше като крал, но …

С Дора, спестяванията му започнаха да се топят бързо. Едва сега той осъзна колко безсърдечна и невежа е тя. Те дори престанаха да се любят, навярно тя си имаше някой.

Васил започна да тъгува:

– Липсва ми Галя. Колко добро бе нейното сърце. Никой не контролира вече менюто ми и сега се появиха ред заболявания при мен.

Дора нищо не правеше, по цял ден си седеше в къщи. Тя роди дете, но Васил го измъчваха съмнения:

– Това дете от мен ли е?

Това бебе не му доставяше удоволствие и радост, както децата и внуците му.

А неговите деца се отделиха от него. Галя сякаш се бе подмладила. Тя изглеждаше напълно щастлива.
Заради Дора, той прекъсна връзките си с децата, но Васил страдаше.

– Вината не е в Дора, – укоряваше се Васил. – Как мога да преживея с някой възход, когато съм в залеза на живота си. Колкото и да се опитвам, аз не съм мъж на върха на своята сексуалност. Бих дал всичко, за да се върнат нещата на мястото си.

Васил завиждаше на двойките, които успяваха да запазят брака си, когато са вече на прага на старостта.

Той поиска да се помири с жена си, но тя не го допускаше до себе си. Връщаше подаръците му и му казваше:

– Аз съм ти простила, но ти сега имаш друго семейство и не би трябвало да се меся в живота ти.

Васил бе отчаян. Седеше на една от пейките в църквата. С ръце бе обхванал главата си и плачеше:

– Господи, помогни ми … направих голяма глупост.

Париж е известен по целия свят като град на романтиката и любовта. Много двойки идват в столицата на Франция, за да изкарат медения си месец. Париж разполага със специална забележителност – Айфеловата кула. Около този доста известен символ на френската столица има множество тайни.

Известен е случая с девойка, която искала да се самоубие, но скачайки от Айфеловата кула паднала върху една кола. Тя не само оцеляла, но се и оженила за собственика на автомобила.
За съжаление такъв щастлив край е рядко явление.

Айфеловата кула има много висок процент на самоубийства сред своите посетители – 17.5 на 1000 човека.

Айфеловата кила през лятото е по-висока с 15 сантиметра. При горещо време стоманената конструкция се разширява.

Айфеловата кула не е трябвало да бъде постоянно съоръжение. Било планирано тя да се демонтира през 1909 г и да се пренесе на друго място. В крайна сметка, тази идея е била изоставена и започнали да използват кулата като гигантска радио антена.

Айфеловата кула е могла да бъде построена в Барселона, Испания, но жителите на Барселона гласували против проекта.

През 1891 г. в Лондон започва да се строи кула, която е трябвало да бъде по-висок от Айфеловата. Тъй като структурата е била неустойчива, строежът бил спрян и в крайна сметка тя е била разрушена през 1907 г. Амбициозната конструкция е била построена на мястото на Watkin’s Tower.