Никой от семейството Му не беше до него. Бе заобиколен от мрачни войници. А редом с него вървяхя двама престъпници, споделящи пътя към мястото на екзекуцията.
Според жестокото правило обречените носеха сами напречната греда, на която ги разпъваха. Той вървеше бавно. Беше изтерзан и измъчен  от бичовете през изминалата безсънна нощ.
Властите се опитаха да се сложи край на случая възможно най-бързо, преди да почне празника. За това центурионът хвана Симон, който идваше от нивата си в Ерусалим и му заповяда да носи кръста на Назарянина.
На Ефраимската порта шествието беше заобиколено от хора. Чуваше се плач и ридаене на жени. Той се обърна към тях и каза:
– Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а за себе си и децата си. Ето идват дни, когато ще казват: „Щастливи са неплодните и утробите, които никога не са раждали и гърди, които никога не са кърмили“. Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас! – И на хълмовете: Покрийте ни! Защото, ако с зеленото дърво се прави така, какво ще бъде със сухото?“
В последните си часове той мислеше за участта, която щеше да постигне Ерусалим след 40 години, а не за Себе Си.
Излизайки от града, тръгнаха по стръмниния път към хълма, който поради формата си беше получил името Голгота – „Череп“ или „Лобно място“. На неговия връх щяха да забият в земята кръстовете.
На хълма дадоха напитка на осъдените, която притъпяваше чувствата им. Правеха го местни жени, за да облекчат мъките на тези, които разпъваха на кръст. Но Той се отказа от напитката и се приготви да изтърпи всичко с ясна мисъл.
Разпъването на кръст се считаше за най- позорния край на живота. Това беше едно брутално убийство, изобретение на древния свят. Всичко това беше свързано не само с физическо мъчение, но и с морално унижение.
Бяха изпратили четирима войника да изпълнят присъдите. Властите се бяха разтревожили за бунтове, затова охраната се водеше не от стотник, а от центурион, но поддръжниците на Галилеянина се бяха разбягали. Ако някой до сега е вярвал, че Исус е Месия, сега бе разколебан.
От разстояние ги следваха жени от Галилея. Сред тях бяха майка Му и сестра Му. Тяхната мъка и отчаяния бяха безкрайни.
Как можеше Бог да допусне всичко това? Исус въплащение на Вярата и Любовта, стоеше безащитен пред палачите и трябваше да умре между престъпници.
Войниците свалиха дрехите Му и Го оставиха само по една ленена препаска. Бързо бяха приготвени кръстовете и осъдените бяха заковани на тях.
Сред удари от чукове, забиването на големи пирони в меката плът и ужасната болка, Той се молеше:
– Отче, прости им, те не знаят какво правят.
След като изправиха кръстовете и ги закрепиха с камъни в основите, конвоят трябваше да чака, докато издъхнат осъдените. За да съкратят времето войниците почнаха да си разменят шеги и да играят на зарове. Хвърлиха жребии и за дрехата на Исус, дожаля им да я разкъсат.
Хората, които идваха в Ерусалим не се изненадаха от трите кръста. В дните на празниците често се случвали убийства и се наказваха, тези които посягали на ближния си. Минувачите спираха и четяха със студено любопитство. Някой от тълпата се обърна към Назарянина и радостно извика:
– Ей, разрушаващия храма и въздигащ го за три дни, спаси Себе Си! Слез от кръста!
Членове от Синедриона, които не можеха да се откажат от удоволствието да видат края на Исус, също бяха дошли на Голгота.
– Други е спасил, – присмиваха му се те, – а себе си не може да спаси!
– Бил цар на Израел, нека слезе сега от кръста, за да видим и да се уверим в това.
– Той уповава на Бог, нека сега Той Го избави, ако Му е угоден. Нали той каза: „Аз съм Божият Син“.
Подухна силен вятър и мрачни облаци забулиха небето. Сякаш слънцето се скри, за да не види безумието на хората. А те просължаваха да се подиграват на Христос, който безмълвно търпеше нечовешки мъки.
Изведнъж се случи нещо неочаквано. Вторият от осъдените каза:
– Нямате ли страх от Бога?! Ние тук стоим и сме осъдени справедливо, но Той нищо лошо не е направил.
След това се обърна към Исус:
– Спомни си за мен, когато дойдеш в Царството си.
Пресъхналите устни на Исус се отвориха и Той отговори на разбойника:
– Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мене в рая.
Облаците се сгъстиха, стана тъмно, като по здрач. Неимоверна тежест легна върху Исус, както в оная нощ, когато беше в Гетсиманската градина. Беше стигнал предела.
В деветия час Исус извика със силен глас:
– Елои, Елои Лама Савахтани. Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?!
Стоящите на Голгота не разбраха думите му. Войниците помислиха, че търси Илия. Един от тях се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие. Друг се опита да го разубеди като каза:
– Остави, да видим дали ще дойде Илия да го избави.
Когато влагата се докосна до разранените устни на Исус, Той каза:
– Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си …
Изведнъж от Страдалецът се изстръгна вик. След това глават Му се отпусна на гърдите. Сърцето Му спря. Той беше мъртъв.
Човешкият Син изпи чашата си до дъно.
Земята се разтресе, появиха се пукнатини в нея, затъркаляха се камъни. Стана задушно като пред буря.
Центурионът се вгледа в лицето на Разпнатия и възкликна:
– Наистина този човек беше Син Божи.
Объркани и уплашени, хората хукнаха към града. Удряха се в гърдите, усещайки, че са направили нещо ужасно.
На фона на мрачното небе се различаваха контурите на трите кръста. От сега нататък  този начин на екзекуция щеше да стане символ на Изкуплението и жертвената любов на Бога към падналото човечество.

Този метод е подходящ за почисване на кухнески прибори, но може да се използва и в други случаи.
Това е най-лесния и достъпен начин, за да блеснат медни предмети.
За целта са ви необходими сол, оцет, гъба с абразивен слой и 15 секунди време.
Не забравяйте и за такова универсално средство като кока колата, която решава не една, а цели 25 битови проблема. Ето и някои от тях: средство за почистване на тоалетната, инсектицид, премахва петна при пране, репелент, спасява от ръжда, премахва болката, почиства нагорял съд, помага за отделяне на дъвка от косата, премахва гаденето, окислява почвата, изчиства петна от кръв, ако се добави в тесто то става влажно и по-вкусно, размразава стъклата, помага снимка да изглежда по-стара, прави косата по светла, средство за миене на прозорци, освежава прането, …..

В тази епоха на таблети, смартфони и електронни устройства, много хора все още предпочитат да четат книги на хартия. Това е един вид ритуал. Пробягват с поглед по рафтовете на книжарниците, избират подходящата книга, откриват я и вдишват аромата ѝ .
Следователно, определено количество хартиени книги ще останат в нашите домове повече от едно поколение. А правилно ли ги съхраняваме?
Враг на всяка книга е прахът, който прониква навсякъде. За това няма по-добро място за съхраняване на книги от остъклени рафтове. Всичките ценни и стари издания, трябва да се съхраняват в тях.
Книгите трябва да се пазят от прека слънчева светлина, защото цвета им избледнява с времето. Добре е книгите да се съхраняват на подходящо тъмно място.
Приблизително веднъж годишно, а ако книгите са много стари на всеки 2-3 години, е необходимо да се организира почистване на рафтовете.
Това се прави по този начин: Освобождаваме всички рафтовете от книгите, избърсваме ги, заедно с всички ниши, леко с влажна гъба, оставяме ги така за няколко часа. По това време, всички книги е добре да се изнесат на чист въздух и да се отупа леко праха от тях. След това можете спокойно да сложите книгите обратно по чистите и проветрени рафтовете.

Кислород скоро ще може да се получава от кристалите на този нов материал. Материалът е черен, когато е наситен с кислород и става розов, когато е освободен от него.
Учени от Университета на Южна Дания са разработили материал, който може да абсорбира, съхранява и освобождава големи количества кислород и това може да го прави многократно без да загуби свойствата си, той е като гъба.
Отделянето на кислорода става при нагряване на материала, така че може да се използва и като светлина.
Ключов компонент на иновативния материал е кобалта. В зависимост от концентрацията на кислород, температурата на въздуха, атмосферно налягане и други фактори, веществото може да абсорбира кислород в различни проценти, в рамките на няколко секунди, минути, часове, или дни. Това позволява, например, да се създаде многослойна маска, която ще осигури на човек кислорода от околния въздух, без необходимостта от допълнително оборудване.
Материалът може да съхранява три пъти повече кислород от акваланговия кислороден балон при същия обем. Освен това той  може да изработва кислород дори и от водата.

Индусът Саду Сундар Синг разказвал, че по време на пътешествието си в Хималаите, веднъж седял на брега на малка река. Взел един камък от водата и го разбил, за да види дали отвътре е мокър. Оказало се, че е съвсем сух, независимо от това, че толкова много години е лежал във водата.
Има такива сърца, твърди като камък. Те живеят в Бога, защото Бог е вездесъщ, но Той не живее в тях. Сърцето трябва да прилича на гъба. Гъбата потопена във вода я попива. И въпреки, че гъбата не е вода и водата не е гъба, гъбата съдържа водата и водата изпълва гъбата. Така и сърцата ни трябва да бъдат в Бога, изпълнени с Него.
Всеки, който има взаимоотношения с Исус Христос, е едно с Бога, както дете с баща си. Можете да имате доста обширни познания за Него, но всички те са абстрактна информация, докато ние не се срещнем лично с Господа. Само личната среща с Христос и истинското общение с Него оживява познанията ни с Бога.
Без Исус Христо животът ни е горчив в този свят. По-добре да бъдем лишени от всички светски изобилия, но да бъдем с нашия Господ. Лишението от Бога не може да се възнагради с нито едно от притежанията на този свят. Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.
Колко е хубаво да ставаш сутрин и да усещаш, че Той е с теб. А вечер, когато залязва слънцето да се потопиш в Божия мир.
Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.