Правеха проверка на свръх секретно летище. Това бяха група военни, които често командироваха на такова инспектиране. Между тях нямаше много млади. Почти всички, с малки изключение бяха вълци калени в битки.

След като завършиха проверката членовете на комисията излязоха на пистата да изпушат по една цигара. Стоят, пушат и наблюдават излитането на огромните по размер бомбардировачи.

Изведнъж до един от бойните самолети, който стоеше на пистата, мъжете забелязаха нещо подозрително. То приличаше на авиационна бомба. Беше с не малки размери и тя бързо се насочи към самата комисия.

– Това пък откъде се взе? – промърмори някой от групата.

– Сега, когато свършихме, само беля ни трябваше на главата, – изропта дребен офицер.

За няколко секунди цялата група от хора залегна в канавките, а някои от тях се опитаха да се заровят в земята. Военните знаеха какво да правят в такива моменти, къде да се укрият, за да посрещнат невредими удара.

Само един посивял твърдоглав полковник остана с гордо изправен гръб, даже и цигарата не си хвърли. Това бе Развигоров. Строг и педантичен в работата си. Лесно не се даваше и нямаше страх от нищо, нито от началник, нито от смъртта.

Когато бомбата се търкулна до краката на полковника, останалите започнаха да се измъкват от скривалищата си.

Един млад лейтенант го попита:

– Господин полковник, защо не се скрихте?

Развигоров пооправи обърканата си от порива на вятъра коса, изплю цигарата и каза съвсем спокойно:

– Има ли смисъл да се крия? Та тя не дори атомна.

Австралиецът Мет Уолър се занимава с организирането на подводни екскурзии за любители, които искат да видят акули.

Традиционно за примамка на хищниците, той използвал риба.

Но много скоро открива, че акулите се привличат от музиката на рок групата AC/DC.

Предполага се, че акулите реагират на вибрациите на баса, тъй като не разполагат с уши.

Сега компанията Уолър е единствения туроператор в света, който използва музика за примамка. Вероятно конкурентите ѝ скоро ще последват примера ѝ.

В Колорадо станал необичаен инцидент в летен лагер за тийнейджъри. Мечка нападнала спящия водач и го захапала за главата.

Деветнадесет годишният Дилън, който работел като съветник в лагера, се събудил около 4 часа сутринта от хрускащ звук и болка в главата. С ужас разбрал, че неговият череп е притиснат между зъбите на мечка.

Звярът се опитвал да го извади от спалния чувал. Дилан бил с група деца, с които бил на поход Glacier View Ranch.

Водачът на групата не се уплашил. Той започнал да блъска мечката. Шумът и виковете събудили останалите от групата, които спели под открито небе.

Хората започнали да тропат, пляскат и крещят на мечката и тя най-накрая си тръгнала.

Дилан бил изпратен в болницата. За щастие нямал сериозни травми.

– Никога не съм си мислил, че ще ме нападне мечка, – казал Дилън  в интервю. – Събудих се от хрускащ звук и силна болка …. Мечката ме бе хванала за главата и ме влачеше по земята. Започнах да удрям мечката със всички сили. Тя ме влачи пет метра, преди да намеря очите ѝ и да пъхна пръстите си в тях. Мечката ме пусна и избяга, уплашена от виковете на другите.

Специалисти от Националния автономен университет на Мексико са установили, че градските северноамерикански чинки носят в гнездото си фасове, за да се защитят от кърлежи.

Забелязвайки, че птиците носят фасовете от цигари в гнездото си, орнитолозите предположили, че никотина може да изгонва паразитите.

За да потвърдят своята хипотеза, отделили за наблюдение 32 гнезда, след като се излюпили малките.

В десет от гнездата „подхвърлили“ живи кърлежи, в други десет сложили мъртви паразитите, а останалите били за контролна група.

Възрастните индивиди започнали да носят фасове в гнездата си. При това там, където имало живи кърлежи, птиците принесли 40 % повече фасове, отколкото останалите.

Така с помощта на фасове, чинките се спасяват от паразитите.

Група хора бяха обиколили количката на възрастна жена. Тя обясняваше като сочеше прозорците на дома си, които бяха покрити от мрежи, като предпазна мярка за крадци:

– Вижте мрежата как са я изкривили. Опитали са и рамката да изтръгнат.

– Ти видя ли ги, – обърна се закръглен мъж на средна възраст.

– Най-напред чух само тропане и удари, после нещо стържеха…..

– Защо не звънна веднага в полицията? – попита млад къдрокос младеж.

– Уплаших се и започнах да викам: „Асене, викай полиция, дошли са айдуци“. И те се разбягаха. – обясни сакатата жена.

– Тя като ми се обади, веднага звъннаха в полицията, – каза Тереза, жената, която идваше да ѝ помага. – Попитаха за адреса и казаха, че ще дойдат веднага, но вече минаха 40 минути, а тях още ги няма.

– Можеха да ме убият, – трепереше жената в количката. – То поне да имаше какво да вземат….

– А бай Кольо дето го пребиха преди месец, да не би да е имал? – каза намръщено Асен. – Намерили са само 20 лева и взели телефона му. Но човека още бере душа, скоро се е прибрал от болницата, но не може да се движи.

Полицейската кола спря пред външната врата на дома на баба Петра, саката жена, която още не се бе отърсила от страха, преживян при опита за нахлуване в дома ѝ.

В двора влязоха двама полицаи. Единият бе слаб и висок, а другият по-дребен и леко закръглен.

– Добро утро, – поздрави по-ниският от полицаите. – Какво се е случило.

– Щяха да ме убият, – извика истерично баба Петра.

– Влязоха ли при вас? – попита по-високият полицай.

– Не, помъчили са да влязат през прозореца, – запъхтяно обясни възрастната жена. – Вижте как са изкривили мрежата, откърти ли са и рамката, но като извиках, те побягнаха.

– Имаше ли някой при вас? – попита същия полицай.

– Тереза, жената, която ми помага дойде малко по-късно, – каза баба Петра.

– Нещо откраднато ли е? – попита дребният полицай.

– Не успяха, но следващия път, може и да … – ядосано каза сакатата жена.

– В случая няма престъпление, – започна да обяснява по-високият полицай. – Ако сте ги видели или знаете кои са, можем да отидем и да ги предупредим, повече да не ви закачат.

– Но вижте, те са нападнали дома ми, явно има следи, – извика баба Петра. – Как така няма престъпление? Какво искате, да намерите трупа ми и всичко тук да бъде разхвърлено и разбичкано ли?

– Извинете, – каза малко по-меко по-ниският от полицаите, – такъв е редът. Познахте ли някой от нападателите?

– Минчо, копелето на Петър и Васил на баба Дора внука ѝ, – каза възмутено баба Петра. – Те тук са известни с подвизите си.

– Къде живеят? – попита високият полицай.

– Минчо е две къщи по-надолу по улицата, от същата страна, а Васил е тук на ъгъла, – каза услужливо леля Пена.

– Добре ще отидем и ще ги предупредим, повече да не ви притесняват, – каза дребният полицай. И двамата си тръгнаха.

Хората събрали се  в двора на баба Петра след като видяха, че полицейската кола дойде и полицаи влязоха вътре, най-после задоволиха любопитството си.

След като си тръгнаха полицаите, някои започнаха да негодуват:

– И това ми било полиция….

– Нямало престъпление…. труп ли им трябва, за да разследват?

– Горката жена, следващия път като дойдат може да ѝ видят сметката…

Състоянието на баба Петра не бе по-добро.

– Няма закрила за нас възрастните хора, – въздъхна тъжно старата жена.