Данчо престъпваше от крак на крак неспокойно.
– Искам да стана шампион, – шепнеше си той.
Чу го баща му и го посъветва:
– Намери си някой, с когото да бъдеш в екип. Само така можеш да успееш.
– Наистина ли? – очите на Данчо искряха радостно.
– Ето ти един пример, – започна баща му. – В Пиренеите живее коза, която е търсена заради козината ѝ, но е трудно уловима.
– Защо? – попита Данчо.
– Защото зрялата коза има другар. Млада коза с добро зрение, добър слух и обоняние, която я следва навсякъде и предупреждава, ако се появи някой, който иска да ѝ навреди.
– Еха, – възкликна Данчо, – чудесно е да си имаш такъв приятел.
– А за носорога знаеш ли? – попита бащата.
– И той ли е имал приятел, който да го предупреждава?
– По-скоро приятели, – засмя се бащата.
– Моля те, татко, разкажи ми, – Данчо го погледна с очакване.
– Носорогът може да тича с голяма скорост, въпреки че има лошо зрение, е много безстрашен особено, когато го атакуват.
– Кажи ми кой му помага, – нетърпеливо подскочи Данчо.
– Добре, слушай тогава. Кожата на носорога е заразена с кърлежи, които са деликатес за малките птички. Те кацат на гърба му и кълват опасните буболечки, но тъй като имат остро зрение, предупреждават носорога при опасност. Така че ако искаш непременно да победиш, трябва да обединиш усилията си с някой друг.
– А не можем ли сами? – попита Данчо.
Бащата потупа сина си по рамото и отговори:
– Така сме създадени, да работим в екип.
