С напредването на възрастта на човек започва да му се струва, че броя на месеците в годината намаляват, а самите месеци стават по-кратки.

Времето бързо се стопява. Утрото на новия ден неусетно се превръща в уморена вечер.

Границите се размиват. Заличават се. Ето, не отминал още рождения ден, задава се следващия.

Вече няма смисъл в израза: „Да убиеш времето“. Онова, което до вчера е било здраво, се е втечнило постепенно, после се е превърнало в газ, след това в пара, докато накрая се е изпарило.

Времето е влак, а хората са пътници без билет. Те ще достигнат до набелязаната гара, ако им издържат кокалите, защото всеки път, когато ги хванат без билет, ще ги ступват и ще ги свалят от влака, а за да продължат трябва да се качат на следващия влак.

Това е един от най-големите водопади в света. Широк е почти 2 километра, а височината му е 130 метра. Това е едно от най-красивите места на планетата. Намира се на границата между Замбия и Зимбабве. Потресаваща е красотата му и величествената гледка, която се открива пред туристите.
Огромно количество вода пада в тесен каньон. Облаци от водна мъгла се издигат нагоре.
Този невероятен водопад се намира в Южна Африка на река Замбези.
Всяка година тук идват хиляди туристи. Между тях се намират смелчаци, които рискуват да поплуват в страшния „басейн на дявола“. Това е езерце на върха на водопада е отделено от края на скалата.
Тази естествена скала забавя течението, но е безопасно за живота. Тук можеш да се къпеш по време на засушаването, когато нивото на реката пада до минималното. Тогава лежейки на края, можеш да се любуваш, как водата те връхлита и пада надолу.
Тези места се ползват с необичайна популярност сред тези, които обичат да „погъделичкат нервите си“.

Съвременните компютърни технологии доста дълбоко навлязоха в нашия живот. И често в съзнанието ни се изтриват границите между реалния и виртуален свят. Това носи болка и страдание на близките и разрушава семейните отношения. Става дума не само за безсмислено губене на времето, свързано с дълго седене пред компютъра, а за много по-дълбоки причини.
Виртуалните измени в социалните мрежи, се явяват причина за 9 от 10 случая за развод. Такава цифра не може да се подмине без внимание.
Доказателствата за съпружеска измяна лесно може да се намери в различните чатове във вид на разнообразни любовни послания, двусмислени съобщения, които после се пренасят в съда, като доказателство за изневяра.
На този необичаен проблем е обърнал внимание Върховния съд на Италия.
Юридическите им разяснения отбелязват, че изневярата не е само физически контакт с друг човек, но и доказателства взети от Интернет мрежата. Те са общодостъпни и навреждат на честта и достойството на един от съпрузите. По този начин, виртуалните диалози с романтична и сексуална окраска могат да се смятат за измяна. И това дава право на втория съпруг да започне процес за развод, което не винаги е приятно.
Ако има деца в семейството и обвиняемият във виртуална измяна не приема решението на съда, тогава започва тормоз, заплахи, телефонни обаждания, нахлуване в личното пространство на бившия партньор. В този случай, бившият от семейството размирник ще бъде наказан, независимо дали е баща или майка, те няма да бъдат допуснати да имат контакт с деца си.

Анет Келерман е пропагандирала добре ушит и удобен цял плувен дамски костюм.
Тя била известна за нейното застъпничество и подкрепа за правата на жените да носят цели бански костюми. В ранните години на миналия век от жените  се очаквало да плуват облечени в тежки и некомфортни къси рокли комбинирани с панталони.
През 1907 година Келерман била арестувана в Бостън, Съединените Щати за непристойно поведение, защото посмяла да се покаже с прилепнал по тялото ѝ цял бански костюм и на всичкото отгоре с голи ръце и открит врат .
Съдията одобрил нейните аргументи в защита на свободното плуване като здравословно упражнение и се съгласил, че дамски плувни дрехи са тежките и неудобни.
Арестуването на Келерман възбудило духовете на световната общественост.  С борбеността си, тя спечелила огромна популярност по цял свят. По-късно самата тя става дизайнер на първия цял дамски бански костюм, който се превръща в нейна запазена марка и символ на  новата свободна жена.
Ако това е разпуснато и неприлично облекло, какво да кажем за днешната мода? Дали с по-голямата си „свобода“ днес не сме загубили нещо ценно от миналото? Интересно, какво ли днес можем да наречем неприлично?! Разни хора, разни идеали.
Ето и няколко интересни факта от живота на Анет Келерман, навремето си прогресивна жена, която според мен не е „прекрачила границата“ на допустимото.
Анет Келерман е професионална плувкиня, актриса и писателка. Когато е била на 6 години, заболяват краката ѝ и за да преодолеят увреждането, родителите ѝ я записват в училище, където се обучават плувци. На 13 години краката ѝ се нормализират, а на 15 участва в състезания по плуване. През 1902 г. Анет спечелва състезанието в Нов Южен Уелс, на разстояние от 100 ярда и един миля.
На 18 години Анет става първата жена, която се е осмелила да прекоси Ламанша. След три неуспешни опита тя казала:“Имах издръжливост, но не и достатъчно груба сила“.
Дори и в напреднала възраст остава активна, продължава да плува и да прави упражнения до края на живота си.

Проповедникът от Кентъки, който участвал в телевизионно риалити шоу за укротяване на змии починал след ухапване от змия.
Джеймс Кутс е бил ярък последовател и представител на църковното течение „змиеносци“.
В телевизионното шоу  Snake Salvation – „Спасение чрез змии“ проповедникът заявил, че съгласно Библията, ухапването от змия няма да навреди на вярващите, докато те гледат към Бога.
Реалити шоуто се излъчвало по National Geographic, в него Кутс вземал всякакви отровни змии – медянка, гърмяща змия и вид отровна усойница.
Водещия отбелязал:
– Дори и след като е загубил половин пръст след ухапване от змия и е бил свидетели на много смъртни случаи от змийска отрова, Кутс продължава да вярва в своята мисия за хващането на змии в името на своята вяра“.
През февруари 2013 г. Кутс условно е осъден за една година  за това, че е преминал границата на Тенеси, имайки при себе си отровни змии. През 2008 г. бил арестуван, защото имал в дома си 74 змии.
В щата Тенеси било забранено опитомяването на змии още през 1947 г., след като 5 човека били ухапани в църквите. Кутс бил „змиеносец трето поколение“ и имал намерение да предаде своята практика в църквата на Пълното Евангелие в името на Исус Христос.
Църквите на змиеносците са църкви в САЩ, които отричат върховното образовано духовенство. Практиката да се хващат отровни змии се зародила в началото на XX век в Апалачите и играе не малка роля в църковната им дейност. Тази практика е извън закона на много щатове, но сега съществува в селските райони на Юга. Последователите на църквата на змиеносците смятат, че практиката за хващане на змии има древни корени. Те се позовават на цитати от Библията.