Големи сиви облаци се скупчиха на купове. Блесна светкавица. Отекна гръм. След, което последва безпощадна буря. Тя бе от онези, които можеха да те убият.
Вятърът бе толкова силен, че едвам се чуваше човек, който крещеше, а отстоеше само на няколко сантиметра от теб.
Вълните се разбиваха в лодката. Една успя да прелее в нея. Изгубил стабилност плавателният съд се наклони силно настрани.
Вятърът размахваше огромните си юмруци и събаряше хора в лодката един върху друг, като не пропускаше да ги облее обилно с вода.
Само Той спеше спокойно. Необременен от нищо.
Когато Го събудиха, попита:
– Защо сте страхливи, маловерци?
Тогава стана, смъмра ветровете и вълните, и настана голяма тишина.
Ако не осъзнаем страха си и му се поддадем, той не познава граници. Днес той лежи на много прагове на домовете.
Първата ни стъпка към свободата е да осъзнаем многобройните грехове, които се коренят в страховете ни.
Но трябва да знаем, едно:
“ В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта“.
