Марк отиде във Филипините.

Там в едно малко село видя прокажено момче. То бе отбягвано от всички. Бе отхвърлено.

Но се намери човек, който да прегърне обезобразеното лице, ръце и крака на момчето.

На другия ден Марк видя приятелят си Йоан да държи в скута си това прокажено момче и да го учи на някаква игра.

Когато ръцете на Йоан докосваха дланите на момчето, лицето му светете в сияеща усмивка.

Марк видя картината на Божието състрадание, но тя бе малко по-различна.

Момчето, което седеше в скута на Бог бе той.

Господ обича със съвършена любов.

Боже, помогни ни да видим света през Твоите очи, за да можем да покажем Твоето състрадание към него.

Дичо днес срещна един бездомник. Той му даде последните си пари и му каза:

– Исус те обича. Той наистина те обича.

Малко по-късно Дичо бе блъснат от кола.

Той искаше да достигне до повече хора, така че в един неделен следобед, опитвайки се да помогне на човек в нужда, Бог му даде начин да достигне до света.

Въпреки, че Дичо не бе проповедник, той се стремеше да разказва на другите за Исус.

Единствената му цел бе изпълни задачата, която Господ Исус му даде. Да свидетелствува за добрата вест и за Божията благодат.

Добрата новина за прошката и новия живот в Исус е твърде добра, за да не я споделим с другите.

Някои вярващи са по-умели в обяснението на Евангелието от други.

Но с помощта на Светия Дух всички, които са изпитали променящата живота им сила, могат да разкажат своята история за Божията любов.

Един ден магарето се върна в къщи радостно. Майка му го попита:

– Какво с е случило, че си така щастлив?

– Аз бях поверен на някой си Исус. И когато влязохме в Ерусалим, хората възторжено викаха:“Слава, благословен е този, който идва в името Господне, слава на Господа на небесата !“ И покриха пътя пред мен с дрехите и клоните си!

Майка му го посъветва:

– Върнете се в града, но този път сам.

На следващия ден магарето отишло само в града и когато се върнало у дома, било много тъжно.

– Мамо, това не може да бъде! Никой не ме забеляза, а когато ме забелязаха, просто ме изгониха от града!

Майка му се усмихна и добави:

– Сине, запомни, без Исус Христос ти си просто магаре.

Петър Василев бе добре сложен мъж. Нищо не му липсваше, бе презадоволен от всичко.

Една вечер излезе от ресторанта и по пътя си към дома реши да мине напряко.

В тъмнината се заклещи и той не разбра къде. След всеки опит да излезе от там, го стягаше някаква невидима примка болезнено.

Накрая прекрати опитите си, защото разбра, че става още по-лошо.

– Май тук ще спя, – нервно реагира Петър в създалата се ситуация. – Помощ отникъде. Всички спят. Кой ще тръгне да ме спасява в такава непрогледна нощ?

Така осъмна

Пожарникари го освободиха от увилите се храсти около него.

Когато отместим очите си от Господ, можем много лесно да се заклещим на място, където не искаме да бъдем. Ето защо е толкова важно Бог да е във фокуса на всичко, което правим.

Румен бе на 24 години. Бе силен и не се щадеше.

Един ден той получи сериозен проблем в гръбначния стълб. Болките бяха непоносими.

Постъпи в болница.

– Животът ми, бъдещето ми всичко пропадна. Случаят изглежда мрачен, за последствията да не говорим, – въздишаше Румен притеснен.

Много го бяха уплашили с диагнозата. За това Румен не виждаше никаква надежда за бъдещето си.

Той остана в болницата само 25 дни.

Бог го докосна и проблемът му свързан с гръбначния стълб изчезна.

– А като си помисля, – усмихваше се Румен, – че щяха да ме оперират, но Господ не даде. Той е Богът на Божествените предназначения.