Когато се стигне до този въпрос, всеки дава различни мнения.
Но този път ще ви предложа нещо конкретно относно избора на кандидат за съответния пост.
Министърът на здравеопазването – лекар.
Министър на транспорта – астронавт.
Министър на националната сигурност – ветеран от войната.
Министър на младежта – младеж 45 г.
Министър на земеделието – бивш фермер.
Министър на извънредните ситуации – бивш разузнавач.
Министър на икономическото развитие и иновации – финансов анализатор.
Министърът на финансите – успешен бизнесмен.
Министърът на правосъдието – Главният прокурор и водещият на Обществото на народите.
Министър на спорта – сегашен параолимпиец.
Министър на риболова и опазване на бреговата линия – ескимос.
Министър на науката – доктор на науките,
Министър на миграционната политика – признат експерт по въпросите на бежанците.
И това съвсем не е смешно. Такова е новото правителство на Канада.

Става въпрос за нов тип електрическа батерия с по-голям капацитет. Едно зареждане е достатъчно за да се пропътува разстоянието между Лондон и Единбург, което е около 400 мили.

Това изобретение изравнява техническите възможности на електромобилите с тези на колите с бензинови двигатели.Освен това първите са по-екологични и изискват 20% по-малко разход на гориво.

Новите батерии са създадени на базата на технологията „литий-кислород“, която е 90% по-ефективна от предишните.

Това революционно откритие все още изисква сериозни подобрения на техническите детайли, но внедряването му ще се очаква чак през следващите десет години.

Днешните литиево-йонни батерии в мобилни устройства имат ниска „енергийна плътност“ и следователно изискват постоянно зареждане и честа смяна поради износване. За разлика от кислородно-литийевата батерия, която има десет пъти по-висока „енергийна плътност“, съпоставяйки я с показателите на бензина.

На учените им престои да решат проблема с взривоопасните къси съединения в новия тип батерия, както и бързата им амортизация.

Едно от правилата в френския кралски устав гласи:

„При среща на двама офицери първи трябва да отдаде чест този, който има по-ниско звание“.

Според вас, ако се срещнат двама офицери с еднакъв ранг, кой от тях трябва първи да отдаде чест?

Сега е ваш ред да помислите. А може би в случая не става въпрос за устава и кой е по-висш, а нещо много по-важно, което трябва да притежава всеки човек.

Този път ви подсказах съвсем малко, но вярвам, че сами ще се досетите за отговора.

Отговор: натипзъв ербод-оп е отйок, изот тсеч едадто ещ ивръп.

Четох скоро за един съдебен процес.  Историята  ще накара всеки да се замисли относно това в какво вярва и как действа според вярата си.

Това се случило в края на миналия век. Едно селско момче отивало на училище в града, след великденска ваканция. Носело със себе си малко пари, храна и десетина яйца. По пътя момчето било убито и ограбено.

Убиецът бил заловен. Парите били похарчени, храната била изядена, но яйцата били непокътнати.

Следователят попитал убиеца:

– А защо не си изял яйцата?

– Как бих могъл да ги изям, този ден се постеше, – отговорил убиецът.

Колко страшно звучи всичко това.

Какво е всъщност постът? Само ритуал, без вяра? Въпросът има практическо значение, тъй като на убиеца му е било разкрито част от християнството, но не и истината.

Тези, които са го учили на християнство са прецедили комара, но са глътнали камилата.

Църквата и учението ѝ не трябва да се възприемат повърхностно. Действията на човека трябва да бъдат израз на това, което е в сърцето му.

Зимата закъсняваше, а времето предлагаше добри възможности за разходки и разговори. Денис бе срещнал чичо си пред общината. Двамата решиха да отскочат до близкото кафене, да си побъбрят.

Речено сторено. Двамата бързо се озоваха на една маса под един голям чадъра на сянка.

– Представи си, ако начело на Ватикана застане човек, който тласне хората към сблъсък, – започна чичото настъпателно.

– Пети кръстоносен поход? Стига, това вече е прекалено, – засмя се Денис.

– Но това е напълно възможно да се случи, – загрижено подхвърли чичото.

– И хората ще позволят това? – Денис невярващо се усмихна.

– Зависи как ще бъдат представени нещата. Огледай се, мюсюлманското население в Европа е нараснало няколко пъти през последните тридесет години. В Обединеното кралство има повече мюсюлмани, отколкото християни. В Рим най-голямата джамия в Европа се намира на по-малко от два километра от площад „Свети Петър“, а арабски пазари има на всеки ъгъл.

Денис се усмихна:

– Това наистина е вярно. Световна столица на католическата вяра е 10% мюсюлманска и този процент постоянно расте.

– Мюсюлманите стават все по-уверени във възможностите си, – загрижено поклати глава чичото. – Ако оскверниш тяхно гробище или не уважаваш традициите им, ще излязат да протестират. Стигнали са до там, че искат отстъпки относно своята култура и начина си на живот.

– Чух, че искали равнопоставеност за религиозните си храмове, – подметна Денис.

– Ако смяташ, че тук става въпрос за равноправие и справедливост, ще бъдеш напълно прав. И аз ги подкрепям напълно. Но като християнин искам  да попитам: Къде са еквивалентните отстъпки за нас в мюсюлманския свят? В повечето мюсюлмански държави християнството е забранено или строго ограничено. Мисионерите са извън закона. Ако бъдат заловени да проповядват Евангелието, рискуват да бъдат депортирани или бити и хвърлени в затвора. В някои държава наказват всеки новопокръстен се със смърт.

– Но има и още нещо, – Денис започна да обмисля по-дълбоко нещата. – Европейците се чувстват заплашени и стават все по-враждебно настроени срещу мюсюлманите. Хората се чувстват като чужденци в собствената си държава. Така никой не е щастлив.

– Ето на турците им отказаха членство в Европейския съюз и те се чувстват обидени, – поклати глава чичото. – Кой може да ги вини за това? Щом светската власт не може да им осигури бъдеще, може би исляма ще направи това.

– Много жени са започнали отново да носят фереджета, – констатира Денис.

– А правната им система? – не се стърпя чичото. – Но това не е всичко. Организация, която работи за връщането на халифата, работи легално в Истанбул и други европейски държави. Сякаш хадисите се сбъдват.

– Какви са тези хадиси? – попита Денис.

– Това са устни предания на пророка Мохамед, записани от неговите последователи. Според тях светската власт ще бъде изместена от ислямско възраждане, а това щяло да даде начало на религиозна война. Нейната кулминация ще бъде завладяването на Рим.

– Исусее! – възкликна Денис.

– Исус или Иса, както го наричат мюсюлманите, – продължи обясненията си чичото, – щял да се върне две години след падането на Рим и щял да влезе в битка с Антихриста, който преди това е опустошил света. Иса ще спечели и последователите на Антихриста ще бъдат прокълнати. След това ще настъпи края на света.

– А ти какво мислиш, че ще се случи? – попита  Денис.

– И аз бих искал да зная. Единственото, което знам сега е , че живеем в смутни времена. Бъдещето зависи от ценностната система на хората.

Денис гледаше втренчено някъде напред.

– Историята е голям звяр, – продължи чичото. – Мислим, че можем да го опитомим и да го водим в посоката, която искаме. Хората най-сетне трябва да проумеят, че Бог е над всичко това.