Бог ви наблюдава по уникален начин и ще ви даде някои таланти. Той гледа, за да види как ги използвате. Смятате ли да използвате вашите духовни дарове, способности, личност и опит, за себе си или за Бога? За себе си ли ще живеете или ще дадете своя принос в света, използвайки подареното ви от Бога?
Замисляли ли сте някога, че Бог наблюдава всеки един момент от живота ви? Няма момент от живота ви, на който Бог да не обръща внимание. Той никога не казва: „Аз съм отегчен от нея или него. Това не е важно. Отивам да наблюдавам някой друг“.
Един ден, когато живота ни завърши на земята и отидем във вечността, ние ще се изправим пред Бога и ще дадем отчет за това колко добре сме използва това, което Той ни е дал, всички възможностите, нашите взаимоотношения, ума, таланта и тялото ни.
Давате ли си сметка колко сериозно е това?
Животът е подготовка за вечността. Това е тест! Вашето отношение е важно, защото колкото сте били верни на земята, толкова Бог ще ви определи и даде във вечността.
Библията ни учи, много ясно, че нашата роля и награди ще се основават на това как добре сме се справили с това, което ни е дадено в този живот. И ако вие сте верни и използвате това, което Бог ви е дал, Той ще ви даде повече. Но ако не го използвате, това ще бъде трагична загуба във вечността.
Исус каза: “ … добри и верни слуго, над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си“.
Архив за етикет: възможност
Отново близки
Мира и Маги имаха проблеми докато растяха, въпреки че бяха близначки. Някои от тези проблеми продължиха и когато станаха по-големи.
Преди една година Мира имаше проблем със здравето. Отиде в Бърза помощ поради болките си и се оказа в онкологичното отделение. Мислеха, че има рак на яйчниците. Хубаво е, че това се случи, когато Мира не беше на работа, но всичките й приятели бяха от работата. Тя беше сама и изплашена до смърт. Преглъщаше и се бореше с буцата заседнала в гърлото ѝ.
Някъде през нощта се събуди и видя, че Маги седи до леглото и ѝ държи ръката.
– Маги, как се озова тук?
– Събудих се предната нощта. Усетих болка, като при родителни контракции, а в съзнанието си видях твоето лице. Позвъних ти, но се обади телефония секретар. Обадих се в агенцията ти и ми казаха, че си в болница. Оставих децата с Миро и излетях с първия самолет и ето ме при теб.
Маги спа до сестра си в болничната стая четири дена. Возеше я с количка на различни изследвания. Разговаряше със сестри и лекари, правеше абсолютно всичко необходимо за сестра си. През тези дни изобщо не се отдели от Мира.
Преди те не се бяха чувствали толкова близки. Сега имаха възможност и разговаряха за много неща. Грешките от миналото не се заличават, като с магическа пръчка, но Маги сподели със сестра си:
– Когато се ожених, започнах да разбирам жертвите, които си правела, за да се грижиш за мен през детството ни.
– Винаги съм искала най-доброто за теб, макар да не съм знаела, какво е точно то – прошепна Мира. – Радвам се за живота, който сега си си създала, макар преди да го омаловажавах.
– Това означаваше много за мен, – каза Маги. – Когато си млад е лесно да се чувстваш независим, да мислиш, че нямаш нужда от никого. Но с времето семейството започва да има значение.
Поради болестта на майка им и смъртта на баща им, те се бяха очуждили, дори живееха на хиляди километри далече една от друга. Но сега болестта на Мира ги събра и те станаха отново близки.
Паяци-роботи ще строят космически станции
Компанията Tethers Unlimited разработва футуристични нови системи, които ще строят и сглобяват в открития космос слънчеви батерии, ферми и други части на космически апарати.
Паякообразните роботи SpiderFab могат значително да намалят разходите за изграждане на космически кораб, тъй като завършването на строителството му ще става в орбита.
Представители на компанията казват, че „този процес ще дава възможност да се изпратят в космоса системи в компактно или „ембрионално“ състояние“.
Разработчиците твърдят, че при използването на SpiderFab на орбита, ще бъдат доставяни частите на космическите агрегати, а за това са необходими малки, евтини носители, които значително ще ускоряват и поевтинят мисиите.
Един от създателите на системата Robert Hoyt казва: „Нашата дългосрочна цел е да се осигури използването на ресурси, така че да се строи космическа инфраструктура в пространството и да се разшири човешкото присъствие в цялата Слънчева система“.
Според него, съвременни строителни технологии за космически кораби, са погрешни. „Много са скъпи и отнема много време, освен това броят на системи донякъде е ограничен, твърде големи кораби не могат да се сгънат и да се преместят на стартовата точка.“
Tethers Unlimited е надява да пусне своя първи първи строителен робот в космоса през следващите няколко години.
Феноменална живопис
John Bramblitt е съвременен феноменален художник. Той е сляп, но рисува картини. Научил се е да различава цветовете на боите, усещайки текстурите с пръстите си. Творбите на
художника са широко признати.
John Bramblitt е завършил с отличие университета в Северен Тексас в Дендон. През 2001 г., заради усложнения от епилепсия, неговите надежди да стане учител по изобразително изкуство са били попарени и той изпаднал в дълбока депресия.
Но като човек със силна воля, се научил на тактилна визуализация, която му позволявала да „види“ чрез докосване и да рисува.
Разработил е специална техника, която му дава възможност да създава картини. Сюжети той взема от спомените си и реални събития в живота му.
Платната на John Bramblitt постоянно са изложени в различни галерии. Той често дава благотворителни уроци по живопис, интервюта и лекции, където винаги говори за това, че физическите недъзи не трябва да спират хората в желанието им да бъдат креативни или в нещо друго, което те обичат да
правят. Семинарите на John
Bramblitt са уникални в света на изкуството. Те включват адаптивни методи за хора с увреждания.
John Bramblitt е автор на книгата „Крещя в мрака“ – една история за живота Bramblitt, пътуването му през територията на слепотата и как е намерил щастието си чрез изкуството.
John Bramblitt живее и работи в Дентон, Тексас, САЩ. Той е и консултант по разработване на програми за музеи, които са предназначени за всички, независимо от тяхната способност или увреждане.
Няма за какво да се покая
Християнин насърчен от службата излязъл от църквата. Пред него се изпречил мъж доста добре попийнал. Явно този човек почти не е изтрезнявал, алкохолната му зависимост била изписана на лицето и вида му. Загубил всичко в живота си, той се намирал на самото дъно на ямата.
Когато християнинът го срещнал, с мъжът можело все някак да се разговаря. Използвайки възможността, християнинът разказал на пияницата за Бога.
Мъжът започнал да проявява интерес, даже задавал въпроси.
Най-накрая възкликнал:
– И сега какво да правя?
Християнинът му предложил:
– Покай се!
Пияницата с досада махнал с ръка:
– Ето в това се състои целия проблем, няма за какво да се покая.