Доктор Маринов постояно мъкнеше дъщеря си Дина по целия свят. Той изследваше руини, гробници, саркофази, ….., а това запали у дъщеря му любов към археологията.
Маринов беше починал, но имаше една особена страст. До края на живота си издирваше Ноевия ковчег. Сега Дина ровеше из бележките и дневниците му и продължаваше делото му.
– Ноев ковчег ли? – по устните на Николай заигра присмехулна усмивка.
Той скоро се бе запознал с Дина. Знаеше за страстта на Маринов, но много се изненада, когато Дина реши да продължи изследването на баща си в тази насока.
Николай беше инженер по професия и вярваше само в практиката и собствените си очи.
– Ти не вярваш ли, че Ноевият ковчег е съществувал? – попита го Дина.
– Аз съм скептик и не вярвам в подобни измишльотини, – каза Николай.
– Но за него пише ……
– Не ставай смешна! – прекъсна я Николай. – Как може кораб дълъг 140 метра да побере по два екземпляра от всички животни в света.
– Много хора вярват във всяка дума написана в Библията, – подчерта Дина.
– Но това е невъзможно, – обхвана с ръце главата си Николай. – Тогава дървото е било единствения материал, от който са правели корабите. Това е било преди шест хиляди години, до сега отдавна би трябвало да е изгнил. Най-големият дървен кораб, който е правен някога е фрегатата „Дъндърбърг“ и тя е имала дължина 115 метра.
Дина го погледна с недоверие.
– Да не би знаеш абсолютно всичко, ходеща енциклопедио?
– За нещата, които не знам се ровя в Интернет и чета, – предизвикателно се захили Николай.
– Нима знаеш толкова много за този Ковчег, че имаш дързостта да спориш по въпроса?
– От инженерна гледна точка конструкцията на такъв кораб, направен само от дърво и с такива огромни размери би се разпаднала. Без железни рамки и вътрешни обкови, плавателен съд с размерите на Ноевия ковчег би се огънал като гума и в него от много места би протекла вода. Да не говорим как би му повлиял катаклизъм като Потопа. Вълните щяха да прекършат корпуса му и той щеше да потъне за броени минути.
– Е, може размерите му да не са точно описани в Библията, – не отстъпваше Дина.
– Размерът е само един от проблемите, – махна с ръка Николай. – Знаеш ли колко време гние дървото?
– В пустинни климат на Египет хиляда години, – това Дина знаеше защото бе участвала в откриването на дървени изделия в египетските гробници.
– А ако има много дъждове?
– Ако се поддържа дървото добре няколко стотин години.
– Именно, – натърти Николай, – според преданието Ноевият ковчег е спрял на планината Арарат, а там има изобилни валежи. Виж, дървените хамбари след сто години се срутват, а след това изгниват. И какво следва от това? От Ковчега не е останала никаква следа.
– Познавам всички аргументи, които са против Ноевия ковчег, но аз вярвам, че той е съществувал, – каза спокойно Дина.
– Ти си сляпа за истината, – смръщи вежди Николай. – Помисли си само, в света има над тридесет милиона биологични видове, което означава, че товаренето на Ковчега, за да завърши за седем дни, е ставало със скорост 50 чифта животни за секунда. И ако приемем, че такъв плавателен съд ги е побрал всичките, излиза, че той е бил много по-голям по размери.
Дина вярваше в Библията и всичко описано в нея. Това, че някой сравнява днешните немощни технологии, дело на хора с възможностите на Бог си беше вече негов проблем.
– Ами количеството храна? – Николай продължи да сипе нови аргументи, насърчен от мълчанието на Дина. – Само един слон изяжда 70 килограма храна на ден. Ако имаме два азиатски и два африкански слона за 40 дни ще им са необходими 12 тона храна. Прибави към тях носорози, хипопотами, коне, крави и хиляди други животни. Освен това, осем човека не могат да хранят и да чистят на толкова много животни……
– Знам че си наясно с някои от аргументите против библейската интерпретация, – каза спокойно Дина, – но баща ми не е единствения, който издирва Ноевия ковчег, а това говори, че той все пак е съществувал.
Николай вдигна безнадеждно рамене и остави Дина да довърши работата си.
Един майстор цял живот правел оръжия и достигнал всички тайни на занаята си, до които още никой не бил се добрал.
