Виктор Вознесенски бе против религията, църквата и всякакъв вид проявление на християнството. Често тръбеше около себе си:
– Аз съм атеист.
Един ден Виктор прочете в местния вестник статия на някой си Петър Христов. В нея бе посочено какво Христос е направил за нас хората. Той възмутено хвърли вестника и отиде в редакцията, където го издаваха.
– Кой е този Петър, чиято статия сте позволили да се отпечата във вестника? Колко ви платиха за това? – кресна разгорещено Вознесенски на редактора на вестника.
– Това е пастирът на местната църква и той нищо не ми е плащал. Просто ме помоли във вестника да отпечатаме статията му. Ако имате някакви възражение относно това, напишете опровержение и ще го публикуваме.
– С този пастир сам ще се заема, – гневно скръцна със зъби Виктор и напускайки стаята, силно тръшна вратата.
Вознесенски изобщо не се забави със заканата си. Отиде в църквата и попита:
– Къде мога да намеря Петър Христов?
– Аз съм, – кротко се отзова човекът срещу него. – Мога ли с нещо да ви помогна?
Вознесенски сърдито изгледа Петър и възмутено попита:
– Вие ли сте написали във вестника статия, в която се опитвате да докажете, че всеки атеист е луд?
– Да! А не е ли так? – попита спокойно, но предизвикателно Петър. – А всъщност, вие кой сте?
– Аз а …аз … – яд клокочеше в гласа на Виктор, – двадесет години от живота си съм по посветил да докажа, че няма Бог.
– Хм …. вижте, а нима това не е лудост. Да пропилеете толкова години, за да докажете това, което го няма!?
