Даниил бе полски евреин. Той дълго време работеше далече от родното си място и спестяваше пари, за да ги изпрати на семейството си. За няколко години той събра доста голяма сума.
Един ден на Даниил му се предостави добра възможност. Еврейски търговец на вино щеше да откара стоката си там, където живееха жената и децата на полския евреин.
И Даниил реши да изпрати по търговеца бъчва с вино, в която надеждно скри парите си.
Дървеният съд за вино пристигна на местоназначението си, но …. парите бяха изчезнали.
Търговецът на вино отхвърли всички упреци и сърдито каза:
– Вижте, колко неблагодарен е този човек! Направих му услуга съвършенно безплатно, а той ме обвинява в кражба! Каква наглост!
Тогава пострадалият се обърна към местния равин. Там бе призован и търговецът.
Равинът изслуша Даниил:
– Аз поставих парите в бъчвата, но те не пристигнаха в семейството ми.
– Аз нищо не зная за парите, – каза търговецът. – Помолиха ме да предам бъчвата и аз го направих.
Тогава равинът се обърна към търговеца:
– Казваш, че за парите нищо не си знаел. Ти си честен човек и аз трябва да ти повярвам, че не си взел парите. Но този мъж тук също казва истината, че в бъчвата е поставил парите си. Тогава какво е станало? Навярно този, който е превозвал бъчвата до дома на Даниил, е погледнал в нея, видял е парите и ги е откраднал.
Търговецът с радост прие тази версия.
Съдията се усмихна и каза:
– Навярно, крадецът не е евреин?
Търговецът повдигна рамене и добави:
– Вероятно не е бил евреин.
– Ако това е така, – продължи съдията, – щом човек, който не е евреин се е докоснал до еврейско вино, то е станало яйин-несе, некошер, т.е. „неподходящо“ за продажба и твоето вино никой няма да купи.
Изведнъж търговецът побледня и се развика:
– Никой друг не се е докосвал до бъчвите ми. Аз откраднах парите.
Равинът каза:
– Няма да ти повярвам, докато не донесеш парите и не се покаеш за кражбата си.
Скоро „изчезналите“ пари бяха върнати на Даниил.
