Posts Tagged ‘брой’
събота, ноември 9th, 2019
Тя не бе голяма църква, но изпрати група мисионери до едно от най-отдалечените села. Изпратените успяха да организират малко общество, покланящо се на Христос.
Скоро броя на хората нарасна и се заговори активно:
– Хайде да си построим молитвен дом.
– Но къде ще го построим?
– Знаете ли, – обади се един възрастен мъж, – край селото ни има руини от стар затвор. Можем върху тях, след като разчистим да си построим църква.
Веднага всички се съгласиха и обещаха кой с каквото може да помогне. Специално бе решено:
– Да се запазят камъните. Те ще са необходими за строежа.
Докато отместваха камъните един по един, пред тях се откри малък отвор. В него имаше малка метална кутийка. Когато я отвориха, вътре намериха грижливо сгъната бележка. В нея пишеше:
„Ние сме група християни, принудени от нашите палачи да вземем камъните от нашата църква и да построим с тях затвор. Молим се всеки ден, тези камъни още веднъж да бъдат използвани за изграждането на църква“.
Когато се почувстваш жалък и безсилен, Възкръсналият Христос е готов да разкрие силата Си чрез теб. Всяка една област в живота ти, която ти се струва незначителна, е точно такава, в която Господ иска да направи още едно възкресенско чудо.
Исус е извършил най-великите Си чудеса сред съвсем обикновени хора, в незначителни градове и в нелигитимно време. По-голямата част от тях не са извършени в храма на Йерусалим, а в краищата на малки села.
Ако си на някое незабележително и неизвестно място, знай, че то може да е идеалното, за да се прояви възкресенската сила на Бога.
Когато започнеш да споделяш Евангелието със самия себе си всеки ден, ще започнеш да виждаш възкресението в най-обикновените дни, места и хора.
Tags: бележка, Бог, брой, време, град, дом, Евангелие, живот, замъни, затвор, краища, кутия, мисионери, мъж, място, област, общество, отвор, палач, руини, села, сила, строеж, хора, храм, Христос, църква, част, чудо
Posted in разказ | Коментарите са изключени за На неизвестното място
вторник, септември 10th, 2019
Беше 1825 година. Голям кораб пристигна до бреговете на Хавайските острови. Екипажът бе по-малоброен от множеството чернокожи островитяни, които бяха дружелюбни и приятно настроени към непознатите.
Изненадващо бе, че месните жители се отнасяха към хората от екипажа като към богове.
Бялата кожа, трептящите месингови копчета по униформата на капитана и огромния кораб явно бяха много впечатлили хората от брега.
Но екипажът излъга хората:
– Ние можем да ви прибавим свръх естествени сили.
Този ден капитанът записа в дневника си: „Човешкият ум с готовност откликва, за да получи истината, но той не може да разбере понякога, че тази истина може да е в конфликт с всичко в природата и с причините за проявата на явленията в нея“.
Малко се е променило съзнанието на мъжете и жените, откакто са започнали да плават по земното кълбо. Голяма част от това, което е минало чрез тях като истина или поне е известно, е лъжа.
Тогава на какво да вярваме?
Настройващият пияното зависи от камертона, който вибрира точния брой пъти, което определя идеалната нота. И чрез нея се настройват останалите тонове в гамата на пияното.
А за нас какъв ще бъде критерият за истината?
Ние имаме Библия, чрез Която се измерват всички „истини“. Колкото и странно да ви се струва, няма друг такъв точен образец за познаване на истината.
Tags: Библия, богове, брой, бряг, гама, готовност, дневник, екипаж, жена, жител, истина, камертон, капитан, кожа, конфликт, копче, кораб, критерий, кълбо, лъжа, множество, мъж, нота, образец, остров, островитянин, пияно, природа, причина, проява, сили, съзнание, тон, ум, униформа, хора, част, явление
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Критерият за познаване на истината
понеделник, август 5th, 2019
На мегдана пред селския ресторант нямаше много хора. Дали жегата ги бе разпръснала или предпочитаха хладните вечери не знам, но по това време само един-двама седяха на масите отвън и тихо си приказваха.
Днес дядо Ганчо и чичо Стоил бяха седнали точно под големия орех на сладка приказка. Като отговорни люде, те обсъждаха политическата обстановка у нас и в света. Не оставяха на заден план и злободневните ежедневни проблеми.
– Днес над семейните ценности е надвиснала огромна заплаха, – въздъхна тежко чичо Стоил.
– Тази угроза е може би най-страшната, – поклати тъжно глава дядо Ганчо. – Такава до сега не е имало в историята на човечеството.
– Виж само какво става у нас, – посочи с ръка неопределено на някъде Стоил. – По необходимост или по собствено желание, жените ходят на работа.
– И техния брой е много по-голям от преди, – допълни дядо Ганчо.
– Много от тях изпитват чувство на вина пред децата си, – продължи приказката си чичо Стоил. – тези неоформени още създания прекарват времето си в детската градина или училище, а после се завръщат в празния си дом.
– За много жени, да не говорим за мъжете, – махна с ръка дядо Ганчо, – издигането в професията и създаването на кариера, са станали много по-важни от взаимоотношенията в семейството.
– Чудно ли е тогава, че има толкова много проблеми в семейството? – попита Стоил.
– Как не осъзнават, – сбърчи големите си вежди дядо Ганчо, – че всяко материално постижение е краткотрайно, а децата са съкровище, чиято стойност е вечна.
– Ние сме отговорни преди всичко за това, – подчерта чичо Стоил, – нашите деца да растат в дом, където се почита Бога и царува Христовата любов.
– Така е, – съгласи се дядо Ганчо, – но де акъл за всичко това.
Tags: акъл, Бог, брой, вежди, вечер, взаимоотношения, вина, време, глава, детска градина, деца, дом, дядо, жега, желание, жени, заплаха, история, кариера, любов, люде, маса, мегдан, мъж, необходимост, обстановка, орех, план, постижение, приказка, проблеми, професия, работа, ресторант, ръка, свят, семейство, стойност, създание, съкровище, угроза, училище, хора, ценност, чичо, човечество, чувство
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Де акъл за това
четвъртък, юли 4th, 2019
Денят бе горещ, а бяха започнали дискусия относно преподаване на религия в училището.
Много често присъстващите обливащи се в пот, бършеха лицата си, но това не ги спираше да спорят и оборват мнението на другите, с които не бяха съгласни.
Доста голям брой подкрепиха Миленова, която каза:
– Трябва да се изучава християнството в училище, но не ритуалите и традициите, а същността и смисъла на християнското учение.
Владимиров се засмя:
– Хората не са готови, за да го разберат.
Дамянов го подкрепи:
– Толкова години на атеизъм и изведнъж Христос, Голгота, …. Възкресение …..
– Не разбирам какво имате против традициите? – попита Данчева. – Хората от векове са спазвали някакви обреди и това донякъде ги е държало близо до Бога. За това са правели и много добри неща.
– Госпожо, – подскочи Петров, – правенето на добри дела е следствие на това, че си възприел и следваш учението на Христос. Смесването на езическите обичаи с християнството в днешно време няма да ни помогнат, да разкрием Истината на хората.
Спорът се изостри и премина дори в коридора. Там чакаха няколко военни. Те не можеха да не чуят острите реплики, които си разменяха заседаващите.
Един от офицерите се приближи към спорещите и се намеси:
– Извинете, този въпрос не е от нашата компетентност, но …. с другите военнослужещи тук мислим така: Да въведат Божия закон и точка. Защо трябва да се обсъжда и влачи това решение с години?
Tags: атеизъм, Бог, брой, век, военослужещ, време, възкресение, въпрос, година, Голгота, госпожа, дела, ден, дискусия, закон, истина, компетентност, коридор, лица, мнение, обичаи, обред, офицер, пот, религия, реплика, решение, ритуал, смисъл, същност, точка, традиция, учение, училище, хора, християнство, Христос
Posted in разказ | Коментарите са изключени за Дългосрочни дискусии
четвъртък, февруари 14th, 2019
Празник е. Едни празнуват Св. Валентин или Денят на влюбените, а други, които нямат половинка, празнуват с халба Трифон Зарезан.
Как се бе уличило, никой не знаеше, но днес бе рожденият ден на Любомир. През всичките изминали години той си имаше приятелка или приятна компания да отпразнува празника.
Бе свикнал момичетата да не го забелязват или отхвърлят, затова на този ден предпочиташе плодова торта с форма на сърце, полята обилно с огромно количество алкохол.
Но често на другия ден в главата му се прокрадваше провокираща и дразнеща мисъл:
„Дали някой ме е запомнил и забелязал във вчерашния ден?“
Любомир не бе красиво момче, според стандартите на този свят, но бе разбрал, че има Някой, Който го обича и харесва. Този, Неизвестен за него, го бе привлякъл и убедил в Своята любов, която бе истинска. Той приемаше Любомир за красив и прекрасен.
Когато за първи път получи това откровение, Любо не можеше да възприеме случващото се с него, но сега бе убеден, че:
– Нито рождени дни, нито валентинки, нито … смъртта, нито животът, нито ангелите, нито началствата, нито властта, нито сегашните неща, нито бъдещите, нито височината, нито дълбочината, нито каквото и да е друго нещо, ще могат да го отделят от Божията любов, която е в Христос Исус, нашият Господ.
Човек може да те отхвърли, но не и Бог.
Господ знае броя на космите на главата ви. Спомня си за рождения ви ден. С Него всеки ден е ден на обич. Той ви ухажва по невероятен начин и ви шепне нежно и с обич: „Сине мой! Дъще моя!“
Всеки ден от годината вие за Него сте радост и доволство.
Ще му позволите ли да ви ухажва отново и отново?
Tags: алкохол, ангел, Бог, брой, валентинка, височина, власт, глава, Господ, ден, доволство, дълбочина, дъщеря, живот, количество, компания, косми, любов, мисъл, момиче, момче, начин, обич, откровение, половинка, празник, приятелка, радост, рожден ден, свят, син, Слънце, смърт, стандарт, сърце, торта, форма, халба, Христос Исус, човек
Posted in празници, разказ | Коментарите са изключени за Празник през цялата година