Когато си имате работа с хора, които ви обиждат или дразнят, вие трябва да ги погледнете въпреки болката. Всичко, което човек прави, е мотивирано от нещо. Когато хората ни вредят, нас ни боли. Нараняваните хората нараняват останалите.
Колкото повече разбирате другите хора, толкова по-голяма благодат трябва да им покажете.
Помислете за хората, с които трудно се справяте и който ви дразнят най-много. Най-вероятно е да не знаете защо правят така. Вие не знаете, но може би те са били насилвани или са сираци. А може и да са минали през нещастен брака и да са останали сами.
Библията казва в Притчи 19:11, „Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление“. Ако си мъдър ти не би трябвало да се обиждаш. Защо? Защото мъдростта дава търпение. Когато разбереш някой, тогава е по-лесно да му покажеш милост.
Това е истинската любов, да откажеш да се обиждаш от другите хора, това е акт на зряла любов. Колкото повече любов имате в сърцето си, толкова по-трудно е да се обидите.
А колкото по-малко любов имате в сърцето си, толкова по-несигурен се чувствате и толкова по-лесно се обиждате. Библията казва в Притчи 10:12: „Омразата повдига раздори, a любовта покрива всички погрешки“. Колкото повече сте изпълнени с любов, толкова по-малко ще се разстроите от някой, когато ви подтиска или унижава.
Така че първата стъпка за справяне с трудни хора, е да се направи правилния избор – да се откажем да се обиждаме.

Елисавета Петровна е по-известна като „Д-р Лиза“.
Това, което тя прави, се нарича „лекарски палиативни грижи“.
Те е от хората, които работят с умиращи пациенти, на които вече не може да се помогне, само е възможно да се облекчи болката и страданието. Елизавета работи с такива пациенти над 15 години.
В бившия СССР, тя получава диплома за реаниматолог, а след това със съпруга си отива в Америка, където със семейството си живее в продължение на 23 години. Тя става онколог и започва работа в хоспис. В същото време започна да помага на пациентите в Русия и организира първия хоспис за умиращите от рак в Киев. Там тя живее повече от две години.
Майка ѝ се разболява в Москва, тя лежала в кома, Елисавета пристигна в Москва и половина години е била с нея, а в същото време създава фонд в Москва „Справедлива помощ“ за тези, от които всички болници са отказали. Тя нарича своя фонд „Служба за спасение“.
Във фонда работят само 5 души. Той съществува от даренията на обикновените хора. Една от целите на Фонда е да организират в Москва Хоспис за пациенти с рак, които просто се изпратени в къщи от болницата, за да умрат в домовете си. Хосписът не е построен още, хората просто се обаждат на мобилния ѝ телефон номерът, на които е изложен на страница в интернет. Тя бързо отива  и прави  за човек всичко, което е възможно.
Един път в седмицата тя храни, лекува и помага на бездомните и възрастните около станция Павелецкаво в Москва. Доброволците, които ѝ помагат не са много.
През 2010 г., когато Москва гореше торф, тя е събирала помощи за засегнатите от пожарите.
През август 2014 г. тя е докарала в Москва 10 болни и ранени деца от източната част на Украйна, където се водят боеве.

Аз мълчах, не казах нито една дума …. , но в страданието ми стана още по-зле и аз бях обзета от безпокойство. Колкото повече мислех, толкова по-разтревожена ставах.
Първата стъпка за пробив след като са злоупотребили с вас, независимо дали това е сексуално, физически, словесно или емоционално, сподели с някой, който може да ти помогне, за да се освободиш.
„Истината ще ви направи свободни“. Свободата идва, когато се отворите и признаете болката на някой друг.
Направено е проучване в 10 нации и е открито, че между 55-95 процента от жените, които са били малтретирани от партньорите си никога не са казали на някого, а при мъжете е дори още по-малко вероятно да се говори за това или да се потърси помощ.
Злоупотребата често е наричана тихата епидемия, защото това е най-големия, розов слон в много бракове, за които никой не иска да говори. Хората страдат в мълчание.
Има много хора, които искаха да нараняват, убиват, злоупотребяват, клеветят и осмиват, това  е списакът на всички видове насилие.
Класическият отговор на злоупотреба е мълчанието. Страхуваме се да говорим за това в присъствието на своите насилници, но мълчанието го направи още по-лошо.
Ако изпитвате това точно сега, искам да знаете, че Бог се грижи за вас. Той се интересува от вас. Има надежда. Вие не трябва да останете с тази болка, притеснение и страх.
Но първо ще трябва да спрете да си мълчите. Трябва да се говори и да се каже на някой, да му се доверите.
А когато някой сподели с вас болката и мъката си, трябва да го доведете до светлината така, че Бог да може да започне и да доведе човека до изцеление.
Как можете да помогнете на приятел, който страда? Защо мислиш, че много хора, които са претърпели насилие е трудно да приемам Божията любов?
Защото никой не ги е обичал истински и те на никой не биха се доверили. Единственият начин е познанието за Бога и Неговата безусловна любов.

Открих, че ако не обичам хората, те ми лазят по нервите. Дали това са деца, съпруг или хора, с които работя няма значение.
Причината толкова много бракове да се рушат е, че съпрузите реагират в спор с ума си, а не със сърцето. Когато една съпруга казва, че е депресирана, тя трябва да бъде изслушана. А когато съпруг се почувства не добре, трябва да сподели проблемите си.
Истинската любов започва с разбирането, защо някой се чувства по определен начин. Питайте, а след това слушайте. Чуйте болката и проблемите на другия. Трябва да влизате в положението на хората около вас, в противен случай няма да можете да ги разбирате.
Как да ви обичат хората, когато не ги разбирате и ги намирате за отблъскващи?
Единствената любов, която трае въпреки болката, трудностите и обстоятелатвата, е Божията любов. Тя не е нещо, което е далеч от нас, защото Бог чрез Святия Си Дух я е излял в сърцата ни.
Дадена ни е, за да обичаме отблъскващите, да можем по-добре да усещаме болката и проблемите на хората и да търсим начин да им помогнем.

Животът ни не се ограничава до един месец или една година. Затова и най-малкия компромис със сърцето води до рана за цял живот белег, който с всяка следваща година става все по-голям, а болката не стихва.
Вие можете да я гоните и затрупвате на дълбоко, за да не я усещате. Можете да се напивате и да убивате мозъка си. Може да я използвате като храна и да натрупвате броня от мазнини. Можете да правите с нея каквото си искате, но все едно тя никъде няма да отиде.
И викът на душата ви ще става все по-силен и по-силен. А Вашият живот ще се превръща в кошмар.
За това най-важното за нас, което е трябвало да ни научат родителите и учебните заведения, е какъв е моят потенциал и как трябва той да се изразява.
Всики други тайни и секрети, с които са препълнени Интернет и книжните лавици, са безполезни, ако не а свързани с вашия уникален потенциал.
Всеки има свой набор от уникалности. Това не е стока, която се продава в универсалния магазин зад ъгъла. Всеки човек е особен и неповторим.
Вие не трябва да се страхувате да дадете свобода на вродения си набор от способности. Ако разберете това, вие никога не бихте продължили да живеете така, както сте живели до сега.