Илия бе събрал от Рождения си ден няколко банкноти по десет евро. Когато ги броеше скъса една от тях.

– Какво направих? Ами сега?! – запита се Илия. – Аз напълно съм я унищожил. Не го направих нарочно. Стана случайно.

Въртя се в стаята си и се чудеше какво да прави. Мина му мисълта да я залепи, но щеше да минава за фалшива.

Накрая реши:

– Ще ида при баща ми.

Така и направи.

Смънка, като подаде скъсаната банкнота на баща си:

– Татко, без да искам я скъсах …..

Баща му разроши с длан косата му. Отвори портфейла си и му подаде, нова здрава банкнота от десет евро, като прибра скъсаната.

Илия го погледна облекчено, но попита:

– Защо направи така?

– Ти си мой син, – усмихна се бащата. – Това е и напомняне за това, което Исус направи за нас. Тъй като Исус дойде и даде живота Си в замяна на нашия, сега можем да живеем нов живот.

Бащата на Илия беше готов да му предложи нещо свое, защото го обича, но още по-доброто за нас е това, което Бог ни предлага: изкуплението на живота ни.

Когато приемем Неговата покана, ние не оставаме същите, каквито бяхме преди.

Ураган връхлетя върху дома ѝ. Хела по чудо се спаси. Нямаше вече дом, вещите ѝ бяха разпилени.

Приюти я хуманитарно християнско служение, помагащо на онези, чийто домове бяха разрушени от урагана. Дадоха ѝ дрехи и храна.

Един от доброволците в хуманитарното служение забеляза, че Хела плаче.

– Какво се е случило? – попита я той. – Защо плачете?

– Не плача, защото загубих всичко, а защото усетих любовта проявена спрямо мен. Никой до сега не се е отнасял така към мен.

Божието сърце се проявява в желанието Му да помагаме на нуждаещите се.

Независимо дали сме в бедствени ситуации или в ежедневието, когато даваме на нуждаещите се от благословиите, които Бог милостиво ни е дал, ние правим очевидна любовта на Неговия Син, който дойде „да прогласи добра вест на сиромасите“.

Все още не можем да видим Бог, но други може да Го зърнат, когато подражаваме на Неговото състрадание към тях.

Нека Неговата любов се прояви като доброта чрез нас днес.

Димо държеше теста на сина си Тони. Резултатите бяха задоволителни.

Димо въздъхна:

– Поне е издържал.

Той помагаше на сина си по математика.

В последно време бе затрупан с домакински задължения, а и началникът му му даваше допълнителна работа, която носеше в къщи.

Така, че все по-трудно му се отдаваше и почти не му оставаше време, да помага на сина си по математика.

Обезсърчен, мислейки за починалата си жена, си каза:

– Нели, ти щеше да знаеш как да се справиш с нещата. Не съм толкова добър, колкото ти беше.

Може да се чувстваме обезкуражени в задача, която Бог ни призовава да изпълним, сравнявайки резултатите си с тези от друг сезон.

Нека се съсредоточим върху Господния план сега, защото делото и Неговата цел са Божи, а не наши.

Хората се променят и задачите се променят, но Божият план и цел за нас не се променят.

Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.

Ема бе решила да сподели Евангелието с група млади студенти.

Едно от момичетата Таня се настрои остро срещу думите казани от Ема. Тя учеше биология и започна да настоява:

– Еволюционната теория е вярна, а в нея няма място за Бог.

Ема спокойно каза:

– Уау, колко си умна. Иска ми се Бог да ми беше дал ум като твоя. Мога ли да ти задам един въпрос?

Таня само кимна с глава.

– Имаш ли някаква болка в тялото си?

– Да, – отговори Таня.

Ема се помоли за нея и болката ѝ изчезна. Таня ококори очи.

– Можеш ли сега да ми обясниш какво току-що се случи? – попита Ема.

– Не, – Таня бе смутена.

Оттук насетне дойде обратът. Таня падна на колене и предаде живота си на Господа.

Ако Ема се беше опитала да спори за сътворението срещу еволюцията, Таня вероятно щеше да я изкара глупачка.

Това може би дори щеше да я обезкуражи да споделя Евангелието отново, от страх да не бъде отхвърлена по същия начин.

Но Божията любов и сила побеждават всеки спор и ни дават сила да печелим загубените, а не да печелим дебати.