Posts Tagged ‘Бог’

С Него не сме сираци

събота, юни 18th, 2022

Борислав Живков бе неженен и за това нямаше деца. Той работеше в отдел за закрила на децата в големия град.

Всеки ден се сблъскваше със с голяма нужда, не достигаха приемни родители. Накара той сам реши да направи нещо по въпроса.

В последните години Борислав отгледа повече от петдесет деца. Веднъж му се случи да се грижи за девет деца едновременно.

Когато го питаха:

– Защо правиш това?

Той отговаряше:

– Всеки път виждах дете, което има нужда, някой да се грижи за него. Ако имате място в дома си и в сърцето, вземете някое дете, обикнете го и се грижете за него.

Живков постоянно мислеше за това.

Приемните деца, които вече са пораснали и водят своя собствен живот, все още имат ключове от апартамента на Борислав. Те често го посещават в неделя.

И защо го търсеха? Защото им бе показал любовта си към тях като баща .

„Бог поставя самотните в семействата“.

В Исус вярващите съставляват едно духовно семейство.

Каквито и да са нашите предизвикателства в семейството, нашата изолация, изоставянето или дисфункцията във взаимоотношенията ни, ние можем да знаем, че сме обичани. С Бог вече не сме сираци.

Ново създание

четвъртък, юни 16th, 2022

На Красимир му се наложи, четири години след животоспасяващата му трансплантация на костен мозък, да направи повторно изследване на кръвта.

Хубавото бе, че костният мозък на донора беше осигурил необходимото, за да го излекува, но …

– Какво е това? – извика лекарят, когато видя резултатите.

– Нещо лошо ли има? – тревожно попита Красимир.

– Виж – и докторът подаде изследванията на пациента си.

Красимир нищо не разбра от тях, колкото и старателно да се вглеждаше. За това докторът обясни:

– ДНК в кръвта ти е станала като на твоя донор.

– Как така, нима не е моето ДНК? – учудено попита Красимир.

– От една страна погледнато това има смисъл, – каза докторът и разроши косата си. – Целта на процедурата беше да се замени отслабналата кръв със здрава от донора, но …..

Направиха просто изследване. Обърсаха с тампон бузите, устните и езика на Красимир.

– Това е невероятно, възкликна докторът, – всички те показват ДНК на донора ти.

– Нима ще се превърна в него? – уплашено попита Красимир.

– Не, ти ще запазиш собствените си спомени, външен вид и част от оригиналното си ДНК, – отговори докторът, – но все пак ще бъдеш нова личност.

Този случай не ви ли прилича на получаване на спасение?

Когато с доверим на Господа, започва нашата духовна трансформация и ние ставаме ново създание.

Не се нуждаем от ДНК натривки или кръвни тестове, за да покажем, че трансформиращата сила на Исус е жива в нас.

Тази вътрешна реалност трябва да е очевидна от начина, по който действаме в света около нас като благи и състрадателни един към друг, прощавайки си един на друг, точно както в Христос Бог ни прости.

Дъга на надеждата

четвъртък, юни 2nd, 2022

Поредната битка с хроничната болка принуди Кирилка да прекара няколко дни в стаята си. Настроението ѝ бе облачно като небето.

Най-накрая се съгласи с предложението на големият си син и двамата се разходиха.

Сивите облаци блокираха голяма част от това, което можеха да съзрат от близкия хълм.

Матьо предложи:

– Защо не направиш няколко снимки. Нали фотоапарата е в теб.

– Каква красота намираш в тези тъмни облаци? – попита Кирилка.

– Всяко нещо си има своето очарование, – засмя се Матьо. – Виж колко различни нюанси могат да се различат и в мрачните облаци.

Без ентусиазъм Кирилка направи няколко снимки на сенчестите планини и мрачния хоризонт.

Пороят, който се изсипа от небето, бързо ги прибра у дома.

Кирилка прегледа цифровите снимки и трепна.

– Виж, – извика тя.

Задъхвайки се Кирилка подаде фотоапаратът на сина си.

– Дъга, – прошепна с възторг Матьо.

– Бях прекалено съсредоточена върху мрачността на всичко, което ни заобикаляше, – усмихна се Кирилка, – но съм пропуснала да видя как Бог е освежил умореният ми дух с неочакван проблясък на надежда.

Физическото или емоционалното страдание ни влекат в дълбините на отчаянието. В такива моменти се нуждаем от освежаване.

Всеки жадува да усеща постоянното присъствие и безкрайната сила на Бога.

Няма да бъдем лишени от случаи и болести, които бихме искали да забравим, но едно е сигурно – надеждата в Господа, независимо колко унили и подтиснати се чувстваме в момента.

Когато трудните обстоятелства помрачават живота ни, Бог ни кани да Му се доверим. За това Той поставя дъги на надежда да се появяват в мрачните ни дни.

На един ярд от победата

неделя, май 29th, 2022

Тенеси отвърна на удара и в крайна сметка изравни мача през четвъртата четвърт благодарение на тандема на Стив и Еди.

Но с оставащи по-малко от две минути, Титаните си върнаха преднината след игра с тъчдаун от 73 ярда на Кърт, който насочи топката към Айзък.

В последвалата атака Макнейр методично насочва нападението на Титаните. Всичко се сведе до едно последно разиграване от линията на 10 ярда.

Оставаха шест секунди, нямаше таймаути. Стекел даде сигнал.

Последва бърз пас към Кевин. Макнейр предаде топката перфектно в сигурните ръце на Дайсън.

След това полузащитникът Рамс направи гмуркане. Това изведе Дайсън напред и той веднага се опита да вдигне топката през голлинията….

Времето изтече, но на топката не достигна един ярд.

Докато противниковият отбор празнуваше победата си, Дайсън усети горчивото ужилване на поражението и се зачуди:

– Можех ли да направи повече, за да помогне на Тенеси да спечели.

В този момент на тихо размишление Бог му проговори:

– Дейсън, отборът остана на един ярд от победата тази вечер. А знаеш ли колко хора са на един ярд от вечната победа? Очаквам да отидеш и да им го кажеш.

И той го направи.

Можем ли да наречем несъществуващото като съществуващо

понеделник, май 23rd, 2022

Нали се казва, че истината се ражда в спора, а защо не и в разбирането за нещата?

Живко и Елен отново се препираха за нещо. За какво ли?

Нека се приближим и да разберем.

– Думите имат голямо значение, за това трябва да ги приемаме сериозно, – удари с ръка коляното си Живко.

– Искаш да кажеш, че трябва да работят за нас, както прави самия Бог? – предизвика го Елен. – Какво се казва в Библията? Той използва думи, за да „нарече нещата, които не са така, сякаш са“ .

– Никой от нас не направи така, – сбърчи недоволно нос Живко. – Всеки наричаме нещата с техните собствени имена.

– И какво излиза, използваме нашия език, за да съобщаваме за плачевното състояние на нашите дела? – не го оставяше намира Елен.

– Идеята да „наречем несъществуващото като съществуващо“ не ми се струва съвсем нормална, – заяви категорично Живко.

– Според теб не трябва да казваш, че си излекуван, когато се чувстваш още болен? Или да кажа, че си забогатял, когато нямаш и стотинка в джоба си? – Елен настойчиво задаваше въпросите си.

– Това си е просто лъжа, – потвърди Живко.

– Не, – отсече Елен. – Има голяма разлика между лъжата и думите на вярата. Да лъжеш означава да заблудиш някого, т.е. да го принудиш да вярва в нещо, което не е вярно.

– А да говориш с вяра?

– Това означава да говориш думи, които са в съответствие с Божието Слово, а не с обстоятелствата около теб, т.е. да говориш от духа си, а не от ума си.

– Някои хора казват думите и ако нямат вярата да ги подкрепят, какво става с тях?

– В крайна сметка се провалят. Всъщност те не наричат „несъществуващо като съществуващо“, а наричат несъществуващото така, както биха искали да го видят.

– Е и?

– Това са две различни неща. Думите може да са едни и същи, но ако само искаш и се надяваш, няма да успееш. Трябва да имаш вяра за това.

– Как мога да имам вяра и да накарам силата на думите да работи за мен? – отчаяно и с тревога попита Живко.

– Приведете езика и сърцето си в съответствие с Божието Слово. Спри да „говориш така, както е“ и започнете да говориш и да вярваш в обещанията на Бог.