Храстите от чимшир бяха спретнато подстригани. Плевелите между тя изчезнаха набързо. Пълзящият бръшлян, който заплашваше да ги задуши, бе изтръгнат. Свеж слой слама покриваше земята.
Манол радостно отърка ръцете си и полепнала пръст падна. Огледа синовете си и извика към тях:
– Хубава работа свършихме. Сега Данчо да вземе количката и двамата нахвърляйте малко пръст от тая, дето е зад къщата. Нея добре съм я наторил. А после нахвърляйте малко от нея около дръвчетата и храстите.
– Татко, докога ще скубем плевели? – попита Калоян. – Нали ги скубахме, а те пак поникнаха.
– Някои от тях, – започна да обяснява бащата, – имат дълбоки и дебели корени, чрез които се възстановяват.
– Ех, де да можехме изцяло да ги изтръгнем, – тежко въздъхна Данчо.
– Нашето плевене забавя растежа им до известно време, – поясни Манол. – Докато не ги изкореним, резултата ще е същия. А за това е нужно много на дълбоко да се копае.
Двете момчета гледаха тъжно към почистените от плевели растения.
– Тогава какъв смисъл има да ги плевим? – попита отчаяно Данчо.
– Това се случва и с нас, – добави Манол, без да отговори на сина си.
Момчетата го погледнаха изненадано и в един глас извикаха:
– Как се случва?
– Когато не успяваме редовно да признаем греховете си пред Бог, те се разпространяват и придобивайки сила.
– Е, какво толкова правим? – реагира нервно Калоян. – Не сме убили, не сме откраднали, ….
– Малките неща като нетърпение, завист, одумване, мърморене и много други обхващат нашата градина на живота и ни задушават. Трябва да се справим с греха, преди да е станало късно.
– И как можем да направим това? – попита Данчо.
– Първо, – Манол вдигна показалеца си нагоре, – трябва да го признаете. И това става след като го разпознаете. Нали помните стиха: “ „Ако изповядаме греховете си, той е верен и справедлив и ще ни прости греховете ни и ще ни очисти от всяка неправда“.
Момчетата гледаха баща си със зяпнала уста и не смееха да помръднат, да не би да пропуснат нещо от казаното.
– Второ, – продължи Манол, – трябва да се покаем от греха. А това означава, че не трябва да го повтаряме.
– А ако не можем? – попита настръхнал Калоян.
– Тогава искаме Бог да ни помогне. Молим Го да ни даде сили да го преодолеем и да не го повтаряме вече. Плевенето на нашата духовна градина ще доведе до живота, който Исус ни обеща.
Данчо и Калоян въздъхнаха облекчено. Те разбраха, че докато бъдат с Бога, Той няма да ги остави.
