Елена дълго наблюдаваше децата, които си играеха. Тя забеляза нещо много интересно.

Децата бяха изключително внимателни към недостатъците на другите, особено на своите братя и сестри.

Въпреки, че детето бавно признава собствените си грешките и се извинява за всяка, същата благодат рядко се дава на брат или сестра. Вместо това те веднага посочват, какво не са направили и какво са взели, което не им принадлежи.

– Интересно, дали ние като възрастни сме толкова различни? – запита се Елена. – Постоянно се изкушаваме да пренебрегнем собствените си недостатъци, а вместо това изразходваме енергия си да посочваме грешките на другите.

Тя си спомни преди години мъдрия си дядо как реагира на такова предизвикателство:

– Дръжте очите си върху собствената си чиния.

Всеки от нас има свои собствени хранителни и духовни нужди. Как бихме могли да се храним, ако прекарваме времето си, преценявайки решенията и изборите на другите?

Вероятно вашите собствени грехове и борби са повече от достатъчни, за да се съсредоточите върху тях, без да добавяте недостатъците на другите към списъка.

Все по-трудно човек се ориентирате във водите на ежедневието. Защото е почти невъзможно да намерите хора, с които да сте съгласни по всички въпроси на живота и вярата.

Дори в най-близките ви кръгове има хора, чиито решения и мироглед ще се сблъскат с вашите и може да се изкушите да се съсредоточите изцяло върху това, което възприемате като грешки на техния път.

Преди да го направите, направете пауза и поемете дълбоко въздух.

Необходимо ли е вашето мнение и преценка за тях?

Вместо това пренасочете времето и енергията си към Господ и в молитва.

Младена бе девойка, която често се сблъскваше с предизвикателства.

Семейството ѝ бе бедно, а това още повече я стимулираше да се бори с несгодите на живота.

Тя обичаше да чете. Единствено в думите намираше утеха.

Бе тежък ден за девойката. Младена отново трябваше да се справи с грубите подмятания на двама арогантни млади хора, които работеха с нея в цеха.

Вместо да заплаче, тя се отдели през почивката на по-тихо място и отвори книгата, която бе взела със себе си.

Някой ѝ бе подарил Евангелието на Йоан и тя се зачете в Него.

Още от първите думи, сърцето ѝ се развълнува.

– Да, – каза си тя, – обичам думите, но сега разбирам, че има Вечно Слово, Което …. може да пресече мрака, …… сега и завинаги.

Младена сияеше от възторг, препрочитайки думите:

– Словото стана плът. То ме обгръща със своята любов …. И сега като Го приемам, вярвайки в Неговото име, ставам Негово дете …

Този ден Младена прегърна Божията любов и осъзна, че Бог я спасява от неволите в семейството ѝ.

Тя ревностно се зае с изучаване на Божието Слово, а всеки ден основно молитвата ѝ бе:

– Господи, дай ми думи, с които да разкажа на някого за Твоята чудна благодат и любов.

Днес Младена разнася добрите новини за Исус и с удоволствие споделя думи от Живото Слово.

Беше дълъг и труден ден.

– Не всичко мина така, както трябваше да бъде.

Лора въздъхна тежко преосмисляйки случилото се през деня.

– Днес на всеки пет минути трябваше да поправям децата, – болезнено отчете тя. – разчистих безпорядъка и сега се чувствам изтощена и уморена.

Същата вечер, когато децата преди да си легнат се молеха, Лора дочу големият ѝ син да казва:

– О, Боже, помогни на мама да бъде по-търпелива към нас……

– Изглежда аз не съм единствената, която е страдал през този тежък ден, – въздъхна Лора зад вратата. – Явно съм била част от проблемите в този дом.

Тя се прибра в стаята си и приседна на края на леглото.

– Да си родител съвсем не е леко, – каза си Лора. – Бог променя сърцата ни, като ни подрязва, плеви и обработва, за да ни направи подобни на Сина Си.

Тя се изправи и се усмихна.

– Един ден Неговата работа ще бъде завършена и ще се види във всеки от нас удивителния резултат от Неговата прочистващо действие. Ех, ….

Лора закрачи из стаята.

– Всяка моя грешка ме връща към кръста. Бог знае, че не мога да бъда съвършената майка. Той вижда, че не винаги по правилния начин изразявам любовта си към децата. В битката с греха понякога губя, но Господ ми дава благодат.

Очите ѝ се насълзиха и тя падна на колене.

– Исусе, на кръста изстрада болка за всеки момент, когато губя търпение, когато не знам как да уча и възпитавам децата си, и не ги обичам така, както Ти ги обичаш. Боже, моля те, помогни ми да се справя с проблемите свързани с възпитанието на децата ми. Зная, че всеки момент на разочарование е възможност за растеж, за това ти благодаря.

Дони вървеше навел глава. Дъждът ръмеше в унисон с настроението му.

Той знаеше, че по благодат Бог му е простил и е получил пропуск за вечността, но за сега смяташе само едно:

– Моята задача е просто да устискам до края. Трябва да откривам греха, да го отстранявам от себе си и да се отдам на по-библейски начин на живот.

Той се почеса по главата и отбеляза сам за себе си:

– Опитвах, но не работи. Постоянно се провалям.

Дони се чувстваше разочарован и обезсърчен.

Сякаш бе вкаран в игра, която не можеше да играе и то от някой, който точно му отброява точките.

Прибра се подгизнал от дъжда и изцяло обезсърчен. Легна и бързо заспа.

Сутринта стана в шест часа. Това бе времето, в което ставаше да се моли.

Молеше се, но без всякакво желание.

Накрая не можеше вече да издържа повече това мъчение и извика към Бога:

– Не мога да направя това, което искаш от мен ….

Тогава тих глас го посъветва:

– Прочети от посланието към римляните тринадесетия стих от осма глава.

Дони бързо отвори Библията си и прочете:

– “Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.“

Тези думи гръмнаха като фойерверки в главата му.

– Бог знае, че нуждата ми е много голяма – започна той да разсъждава на глас – и не е достатъчно само да ми прости. Нужно е да Му позволя да дойде и да живее в мен. В противен случай няма да постигна това, за което съм предназначен. Това, за което бях новороден.

Дони крачеше из стаята. Разпиля с ръка косите си и продължи:

– Имам нужда от присъствието и силата на Светия Дух и то вътре в мен, защото грехът отвлича желанията на сърцето ми, заслепява очите ми и отслабва коленете ми. Проблемът ми не е само във вината от греха. Той е и в неспособността ми, до която води греха.

Дони бе много развълнуван. Очите му се отвориха и той вече знаеше какво трябва да прави.

Бог благославя Своите деца с убеждаващото и даряващо зрение, което създава желание и сила в присъствието на Духа.

„И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христа Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който обитава във вас“.

Бай Нено бе добър човек. Видеше ли някой в нужда веднага се притичваше на помощ. Не се щадеше.

Колко пъти са идвали при него с молба:

– Бай Нено дай ми двадесет лева назаем, на заплатата ще ти ги върна, че нямаме хляб в къщи.

– Помогни с някой лев, бабата се разболя и нямам пари да я откарам на болницата.

– Закъсал съм го яката, само ти можеш да ме спасиш …

– Счупих ръка , а за гипсо искат пари, ама вчера дойде сина и му дадох всичките си, сега от къде да взема. Дай пък на пенсията ще се оправим.

И така един за едно друг за друго, но все пари им трябваха и все при бай Нено тичаха.

Добрият старец даваше, какво да ги прави. Някои се възползваха от добрината му и не връщаха парите, но той не се сърдеше, защото знаеше, че така такива далече няма да стигнат.

Имаше и хора, които искаха да върнат заемите, но не можеха.

Случваше се я някой близък да почине или те самите попадаха в болницата, а след това забравяха за добрата ръка протегната в тежък момент.

Бог е милостив и търпелив спрямо нас, но ние сме слепи за добрините му. Едва ли ще можем да се разплатим с Него за всичко, което е направил за нас, но Той не иска това.

Спасението и благодатта са дар за нас, но дали ще Го последваш зависи само от теб.