 Иван Петров бе добър човек, но ядосаше ли се, викаше като луд.
Иван Петров бе добър човек, но ядосаше ли се, викаше като луд.
Един ден той започна да крещи на счетоводителката.
Редяха се викове, забележки и заповеди.
Накрая Петров изпотен и уморен извика:
– Повторете това, което чухте.
Счетоводителката залаяла:
– Ав, ав, ав ….
Останалите притихнаха ужасени.
Петров се изчерви, а след това се засмя.
– Моля да ме извините, – обърна се той към счетоводителката.
То не беше глупак, нито зъл, за това се и засмя.
След това се сдържаше, а това не бе толкова лесно за него.
Причината за избухванията му бе високото кръвно налягане и диабета.
Петров разбра едно:
– Когато крещя на човек, той не разбира смисъла на думите ми. Усеща само агресията, а думите се превръщат в лай.
След като почна да се задържа, здравето на Петров се подобри.
Да се крещи е вредно. Не трябва „да изпускаме пара“, защото ще стане още по-лошо.
 Митко седеше в стаята си и размишляваше.
Митко седеше в стаята си и размишляваше. 

