Ангола е единствената страна в света, където е забранено да се проповядва исляма. Забраната е наложена през 2015 г. Вярващите в тази страна са около 90 хиляди души.

Официалният език в страната е все още португалски.

Най-студеният месец в страната е юли. Температурата може да падне до 16 градуса по Целзий.

В XXI век благодарение на петролните компании, икономиката на страната е станала една от най-бързо развиващите се сред държавите от Субсахарска Африка.

Луанта столицата на Ангола е най-големия град в страната. През 2008 г. е призната за най-скъпия град в света. В нея цените на стоките и услугите са високи. Освен това инфраструктурата е пострадала от гражданската война, която се е водила 30 години там.

Печалбите на чуждестранните фирми, получени в Ангола от добив на нефт и елмази, създават възможности за повишено търсене на жилища с високо качество, скъпи ресторанти и автомобили, обувки и дрехи.

Въпреки това, голяма част от населението живее бедно. В страната почти всички храни са вносни. За това литър мляко струва три долара.

Беше много студено. Старши сержант Данаил Маринов беше нощна смяна. Студът щипеше неумолимо.

Данаил от време на време потъркваше ръцете си, които бяха в ръкавици, но мразът проникваше и през тях. Младежът крачеше напред назад, за да се стопли. Беше едва осем часа, а го чакаше цяла нощ дежурство.

Телефонът иззвъня.

– Отидете на пътя и отбивайте движението в посока към града, има виелица.

– Слушам, – едва успя да каже Данаил, когато усети, че от другата страна бяха затворили.

Маринов взе със себе си няколко души и изпълни заповедта.

След около два часа Данаил получи нова заповед:

– Към вас ще дойде КАМАЗ „Вахта“ отидете на мястото, където хора са задържани от снега. Те се нуждаят от помощ.

До самото място не успяха да се доберат, нямаше как да преминат, за това тръгнаха пеша.

– Старши сержант Маринов придружи този КАМАЗ, – каза дежурният офицер.-  Внимавай за хората, гледай да не се паникьосат. Поддържай постоянна връзка с отдела.

Хората бяха замръзнали. Данаил не можеше да стои от страни, за това започна да им помага. Заедно с другите отиде до затъналия автомобил и започна да изважда хората.

Едно момиче, което прехвърлиха в КАМАЗА бе много замръзнало. Горната ѝ дреха беше цялата мокра. Тя трепереше и не можеше да се сгрее. Данаил свали якето си и го метна върху момичето.

Един мъж се мъчеше да сгрее премръзналите си ръце, но безуспешно. Когато Данаил го вида му даде ръкавиците си.

След това Маринов продължи да изважда затрупаните. Хората се хванаха за ръце, за да не се изгубят и в този момент….

Веригата от хора се разкъса, вятърът бе станал много силен и ги разпиля. Данаил разбра, че бе изгубил пътя. Започна да обикаля и да търси другите.

На Маринов му се струваше, че се лута часове, а не минути. Изведнъж видя светлини и се насочи към тях. Това бяха авариините на една затрупана в снега кола. В нея имаше семейство с две деца. Едното на две, а другото на десет години.

Маринов бързо се свърза с дежурния:

– Имаме нужда от помощ, намерих семейство с две деца в затрупана от снега кола.

– Ще изпратя някого, успокой хората.

Снегът все повече затрупваше колата, а бензина свършваше. Тогава Данаил отвори малко прозореца на колата и провеси червен плат, за да ги видят, ако наистина ги намереха.

Когато ги откриха, снегът бе достигнал до стъклото. Бързо ги откопаха и ги пренесоха в КАМАЗА.

Маринов бе раздал всичко, което имаше, за да стопли другите, но той самият бе премръзнал. Когато го закараха в болницата, лекарите се страхуваха за измръзналите пръсти на лявата му ръка.

Докато лежеше на леглото Данаил си спомни как  му се караше майка му:

– Не искам да работиш тази работа, не ми харесва да бъдеш в полицията. Скоро се ожени, ами ако се случи нещо лошо с теб ….

Тогава той бе се засмял и ѝ бе казал:

– Не виждам по-добро място за мен освен това. Там мога да помагам на хората. Трудно е, но тази работа ми харесва.

Поради силната виелица на това трасе бяха затрупани много коли в снега, но поради смелата намеса на Данаил и неговите другари почина само един човек от измръзване.
–

Живял някога в света един малък човек. Още от детството си той обичал празниците и чудесата. Когато бил дете пишел на Дядо Мраз за съкровените си желания. Мечтите на малкия човек се сбъдвали и всяка година той измислял нови желания за приказния старец.

Минало време и малкият човек пораснал. Разбрал, че Дядо Мраз не съществува и достигнал до извода: За това не всички мечти се сбъдват.

На мястото на изгубеното убеждение, дошла нова вяра и малкият човек продължил да очаква чудеса.

Трябва да подчертаем, че на него му провървяло. Около малкия човек имало любящи и грижовни хора, които се стремели да му дадат радост и усмивки. Но за съжаление, според него, те не можели да правят чудеса.

И със всяка изминала година малкият човек все повече и повече се разочаровал.

В същото време завършил университета с отличен успех, по-бързо от своите съкурсници получил желаната длъжност, скоро бил оценен и повишен.

Той можел да си купи какъвто иска автомобил, за разлика от връстниците си, които не можели да си позволят това.

Срещал прекрасно момиче, което отговорило на чувствата му. Тя го обичала, обграждала го с топлина и нежност. Заедно посетили не една страна, срещали залези и изгреви на брега на морето.

Скоро момичето станала негова жена и тя го дарила с две прекрасни деца. И малкият човек се смирил със своя живот, но на всеки празник, бил той Нова година или рожден ден, той неизменно очаквал чудо.

Така се случило и през тази Нова година. Малкият човек щателно наблюдаваше дома си и всяко движение в непосредствена близост до къщата си или вътре в самия него, но нищо загадъчно и удивително не се случило. Негодуванието и гневът на малкия човек растели.

Така той живял със семейството си няколко години, но жена му не издържала на постоянното му недоволство и си тръгнала. Децата взела със себе си.

Малкият човек срещал много жени, но никоя не могла да се задържи край него, измисляйки  за него постоянни радости. На работата скоро бил заменен от по-млади и активни младежи, а своята старост той провел в компанията колекция от машини.

Когато дошъл водачът му към отвъдното, единственото, което вълнувало малкият човек било:

– Защо не стават чудеса?

Водачът погледнал малкият човек с укор и му отговорил:

– Те ставаха, но ти не ги забелязваше.

– Тогава за какво са нужни, щом аз не съм ги виждал? Те са били предназначени за мен, следователно аз е трябвало да ги виждам! – възмутил се малкият човек.

– Чудесата са прекрасни с това, че с когото и да се случат, той им се радва от все сърце. В твоя живот е имаше много чудеса. Ти можеше да избереш каквато работа искаш и да достигнеш в нея успех. Със своите дела си принесъл не малка полза за хората. Ти можа да видиш много страни и да се запознаеш с хора, които живеят различно от теб. Срещна истинската си любов и ти се родиха прекрасни деца.

– Нима това са чудеса? – възкликнал малкия човек. – Хората правят ли чудеса?

– Ти изгуби живота си в очакване, вместо да разбереш какво е това чудо и да се научиш самият ти да го създаваш. Близо до теб имаше много хора, които умееха да правят това, – казал в заключение водачът му и отказал да отговаря на другите му въпроси.

Малкият човек се успокоил и го последвал. Той си спомнил картонената машина, която му подарило неговото семейство на отдавна отминала Нова година и съпругата му, която всичко разбирала. Тя учила децата си да не чакат, а сами да правят чудеса.

Две срещи от първенството на Иран по футбол от Висшата лига, насрочени в столицата Техеран, са били отменени заради замърсяването на въздуха.

Индекс на качеството на въздуха в Техеран е засегнал 132 пункта, а в нормата, установена от Световната здравна организация, допустимата граница е от 0 до 50 точки.

Основният дял от замърсяването на въздуха в Техеран идва от отработените газове на милиони автомобили и мотоциклети.

Властите са посъветвали жителите на Техеран да останат в домовете си и да се откажат от всякакъв видове спорт.

Сериозното замърсяване на въздуха в столицата е довело до затварянето на училищата в продължение на три дни.

По данни на Министерството на здравеопазването на Иран, през 2012 г. около 80 000 души, включително 4500 от Техеран, са починали от замърсяването на въздуха.

През декември 2014 г. подобен проблем е довел до това, че около 400 души са били хоспитализирани със сърдечни и респираторни заболявания.

Група студенти от Техническия университет в Айндховен в края на декември тази година ще започне  да изграждат най-големия леден мост в света.

Дължината на моста ще бъде 65 метра, разстоянието между краищата му ще бъде 35 метра, а ширината му 5 метра. Мостът ще издържа даже автомобил с маса два тона.

Проектът е основан на рисунка, направена от Леонардо да Винчи през 1502 година. Мост с такава конструкция трябвало да бъде построен над Босфора, но строителството му така и не започнало.

Мостът във Финландия ще бъде построен от  композитен материал, състоящ се от вода смесена със целулоза. Този вид материал  е три пъти по-здрав от обикновения лед. След като ледът се разтопи, целулозните влакна ще се използват за тор.

За построяването на моста ще са необходими около 900 тона лед. Строителите планират моста да се изгради с помощта на надуваем балон, върху който ще се нанася материала. След замразяването на моста, балонът ще бъде отделен.

Очаква се строежът на съоръжението да приключи на 13 февруари.
Това не е първият леден проект на студентите от Техническия университет в Айндховен. Миналата година същият екип е изградил най-големия купол от лед с диаметър 30 ​​метра.