Източници на чиста и възобновяема енергия могат да бъдат получени чрез взаимодействие със силите на природата.

Нашите възможности за създаване на техническа наноусточивост е довела до разработването на пизоелектричен генератор, генериращ енергия по време на протичане на вода върху графен-полимерна лента.

Предишните изследвания са показали, че движението на водни капки върху графен могат да генерират индуцирано напрежение в посоката на потока. До сега се е считало, че произхода на това напрежение се обуславя от взаимодействието на зарядите на графена и на йоните в течността. Теория, която ограничава производството на енергия само от йонни течности, но в действителност това не е така.

Сега изследователи от Zhejiang университет и Университета за наука и технологии в Китай, са публикували изследване за ролята на подложка за графена с електрически генерирани заряди.

За провеждане на изследването си, те са създали комбинация от графен и поливинилиденфлуорид (PVDF) – тънък гъвкав пиезополимер, който може да бъде интегрирани с графен за гъвкави функционални устройства – наногенератори.

Те предполагат, че динамичното взаимодействие на зарядите в течността, графена и подложката са причина за индуцирания поток от течното напрежение. С други думи, именно подложката играе съществена роля при производството на енергия. По-рано такива предположения не са изразявани.

Тези проучвания били допълнени от примерни изчисления, за да се изчисли плътността на електроните в графеновия слой и да се получи по-добра представа за механизма, отговорен за производството на електроенергия.

Изследователите са на мнение, че тяхното проучване ще даде тласък за практическото приложение на графено-базираните наногенератори.

Разделяне на континентите в географската наука, не е универсално, а условно.

В английскоговорещите страни, бившия британски колонии и Китай учат, че континентите са седем: Европа, Азия, Африка, Северна Америка, Южна Америка, Австралия и Антарктида.

В страните от бившия Съветски съюз и Източна Европа като цяло,този район,  смятат за един континент Евразия, а в Западна Европа и Латинска Америка, Азия и Европа са разделени, но Америка отбелязват като един континент.

В крайна сметка след приемането на Афро-Евразия континентите са само четири, но такава система не се преподава никъде.

Известно е, че това цвете е растяло на Японския архипелаг през периода Нара(710 – 793).

Членовете на императорското семейство били очаровани от неговата красота.

Хризантемата или Кику започнала да расте в градините на императорът на Китай.

Според легендата, той решил да вземе всички цветя при себе си. За тази цел изпратил 300 момичета и момчета до островите. Въпреки това, тяхната мисия се провалила.

Японците свързват кику с младостта и дълголетието. Тези цветя може да ги къса само човек с добро сърце.

Изпратените да унищожат всички кику в Япония видели с колко любов местните жители се грижели за растенията и всички се отказали от мисията си.

Юношите и девойките завинаги останали в Япония, отказвайки се от гражданството при злия китайски управник.

Тази красива легенда отразява почитащото поведение на японците към този красив символ на страната.

Идеята за плъзгащи се врати идва от древен Китай и Япония. Зародили се в Китай, плъзгащите врати бързо се разпространили в Япония.

Те не съответстват на източния минималистичен стил, поради малките помещения, предназначени в тези страни за живеене.

Такива прегради на жилището отделят хората живеещи в тях и оставало място за съхранение на вещите. Така се запазвал реда и хармонията в дизайна.

Плъзгащите врати се изработвали от различни материали, в зависимост от доходите на стопанина.

Най-старите плъзгащи се прегради са изработени от стъкло. Те били украсени със скъпоценни камъни и метал.

С течение на времето диапазона на използваните материали се разширил.

Семейството на бъдещият бизнес магнат избягало от от континенталната част на Китай в Хонг Конг по време на Китайско-японската война.

Бащата на Ли бил начален учител. Той умрял от туберкулоза.

За това 14 годишният подрастващ Ли трябвало да напусне училище и да започне работа във фабрика за каишки на часовници. След това се преместил във фабрика, където правели изкуствени цветя. Там работил по шестнадесет часа на ден и почти всичките изкарани пари ги давал на майка си.

Ли Кашин никога не е посещавал колеж или университет, но е четял ненаситно.

Една от главните компоненти на неговия успех е умението да придобива самостоятелно знания.

Когато станал на 22 години открил фирма за производство на изкуствени цветя и други пластмасови изделия. Той сам водел счетоводните книги. За целта просто взел учебници и ги изучил, така разбрал как да води счетоводството на фирмата си.

Такава работоспособност и обучаемост, съчетана с рядка честност  в бизнес средите, направи Ли Кашин най-богатия човек в Хонконг и втория в Азия.