Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.

Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:

– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.

Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.

На църквата бе сложен голям катинар.

А след това председателят на селсъвета предложи:

– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.

Той събра хората пред църквата и каза:

– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.

Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?

Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.

– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.

Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.

Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.

– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.

– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.

Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.

Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.

Един ден Генко каза на съселяните си:

– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.

Същата вечер спряха болките му и той умря.

Доктор Харолд Кьониг е психиатър. Той е ръководител на „Център за изследвания на влиянието на религията и духовността върху здравето“ при университета Дюка.

За положителното влияние на духовността върху физическото и психическото състояние на човека, говорят някои глави на неговата книга „Лечебната сила на вярата“:

„Вярващите имат здраво семейство“;

„Вярващите много добре се справят със стреса“;

„Вярата намалява риска от депресия и помага тя бързо да се преодолява“;

„Вярващите живеят по-дълго и са по-здрави“;

„Вярващите харчат по-малко средства за лечение“.

Кьониг признава, че вярата влияе на здравето на човек. Много предимства идват от начина на живот. Вярващите не пушат, почти не пият и не стъпват в случайни полови връзки. Освен това, когато са в трудност, те намират подкрепа в църковната общност.

Докараха жена за операция. Доктор Петров обикаляше отделението и отиде в стаята на тази жена. До леглото ѝ седеше дъщеря ѝ.

Двете започнаха да задават различни въпроси на доктора.

– Докторе, кога ще бъде операцията?

– В други ден, – отговори докторът.

– Докторе, ние гледахме хороскопа и видяхме, че звездите са разположени, така че операцията трябва да се направи утре, когато е най-удачния ден за майка ми.

– А вие моя хороскоп гледахте ли? – попита Петров.

– Не, – отговориха смутено жените. – Но защо е нужно да го гледаме?

– Работата е там, че тази вечер съм на рожден ден на приятел. Разбира се , аз мога да направя операцията утре, но ръцете ми ще треперят.

Изглежда звездите някак бързо се пренаредиха, защото жената веднага се съгласи да бъде оперирана в други ден.

Този кораб е пример за отсъствие на логика и загадъчност.

През 1972 г., във водите на Атлантическия океан, близо до Португалия е плавал кораб в отлично състояние.

След като го огледали, спасителите били много изненадани от факта, е личните вещи на пътниците, половин годишния запас от провизии и въобще всевъзможни ценности на борда на загадъчния лайнер са останали недокоснати, но хората изчезнали безследно.

Известно е, че през декември 1872 г. корабът е открит в Атлантическия океан без жива душа на борда и очевидно изоставена въпреки хубавото време. Екипаж се е състоял предимно от опитни и способни моряци.

Корабът бил намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още опънати платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар.

Това изчезване се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена.

Американецът Боби Фишер е смятан за един от гениите в шахмата. Той станал първи в първенството по шах в САЩ на 13 годишна възраст.

През 1970 г. при легендарният сблъсък с Борис Спаски, Боби Фишер отнел от съветския гросмайстор световната титла по шах. Това бил неговия триумф.

Но за обща изненада, Фишер не продължил кариерата си. Той пожертвал голяма част от парите спечелени от победата си на църквата, а самият той живеел в евтини апартаменти. Боби Фишер водел скучен и посредствен живот.

Някои смятали, че шахматистът се страхува да не бъде победен и за това се е отдръпнал от шахмата на върха на славата си.

През 1990 г. между Фишер и Спаски се провел мач реванш. Състезанието трябвало да се проведе в Югославия, която по това време се считала за враг на САЩ.

Американските власти забранили на своя шахматист да отиде на състезанието там, като го заплашили с 10 години затвор.

Боби Фишер отишъл, спечели мача и получил 5 милиона долара.

След своя триумф, шахматистът прекарал остатъка от живота си в Япония, Унгария и Исландия.