Археолози са открили в Ерусалим акведукт от ХIII век, снабдяващ града с вода близо 600 години. Находката е направена благодарение на оцелели снимки от ХIХ век, на които е запечатана древната конструкция. Снимките са помогнали на специалистите предварително да определят мястото на археологическия паметник.
Търсенето на древния водопровод е станало по време на ремонта на съвременната градска мрежа за водоснабдяване. В резултат на това, учените са намерили два от деветте сводести участъка на древната конструкция, отпечатани върху една стара снимка.
Акведукта е бил построен през 1320 година и е доставял вода в Стария град от източник близък до Витлием на 22 км на юг от Ерусалим. Този водопровод се явява основна артерия на градското водоснабдяване през османския период (1517 – 1918).
Според думите на ръководителят на разкопките Зелингер, намерените фрагменти от средновековната конструкция са добре запазени. Администрацията на града не изключва възможността, тези триметрови арки в крайна сметка да бъдат поставени в общия архитектурен пейзаж на града.

Тази пещера се намира на 17 км северозападно от Белоградчик. Наричат я осмото чудо на света. Който я посети казва, че е бил в някакво подземно, приказно царство.
Природата е работила над този величествен феномен дълги години. Дължината на нейните галерии е около 2500 м, а самата тя е разположена на площ от 28 600 кв. м.
Когато влезеш в залите й, ще изпаднеш във възторг. Невероятно! Чия ръка е сътворила всичко това? Край теб, навсякъде цари великолепие и блясък. Причудливи фигури от сталактити, сталагмити и сталактони са безценните бисерите на пещерата. Те поразяват със своите размери и форми. Един от сталактоните е висок 20 м, а диаметъра му е 4 м. Колко ли време е трябвало, за да се създаде такава форма?
На стените на пещерата присъстват рисунки на древни племена. Те разказват за бита и живота на тези хора.  Докосвайки с ръка тези своегорода произведения на изкуството, можеш да си представяш отдавна отминалите времена по тези места.
Отивайки по-нататък влизаш в Тронната зала, огромна и великолепна. В нея има неповторима акустика. Тук понякога се организират концерти на класическа музика., но не за продължително време, защото температурата през цялата година на това място е  – 12 градуса.
Поради същата причина в пещерата е създадена изба за натурални вина. Да знаете само какво вино има там!
Много може да се разказва за тази пещера, но по-добре е да отиде човек сам и всичко това да види със собствените си очи.

Дяволската крепост е разположена  на североизток в щата Уайоминг САЩ. Висока е 386 метра. Предполага се, че е резултат от вулканична дейност. Необичайната форма на склоновете й се дължи на ерозията на окръжаващите я меки скали. Съществуват и други версии за произхода й.

Една индианска легенда разказва за седем момичета, които играейки си в гората, били нападнати от гигантска мечка. Децата се опитали да избягат и в отчаянието си се покатерили на един висок камък. Започнали да се молят за спасение. Тогава камъкът започнал да расте, издигайки момичетата високо, далеч от разярения звяр. В яростта си той се опитвал да се покатери по скалата, но това не му се отдало и по скалата останали само следите от неговите нокти. Скалата продължила да расте, докато момичетата стигнали до небето и се превърнали в звезди.
Според друга индианска легенда, скалата била създадена от зли сили, които на нейния връх извиквали гръм и мълния. Индианците наричали тази скала, кулата на лошия бог.Те избягвали да се заселват край нея и я обхождали отдалече. Може би това е причината изследователят Ричард Додге да я нарече през 1875 г. Дяволската крепост.
Различните индианските племена имали не еднаква представа за тази скала. Едни я смятали за дяволска и тя била табу за племената им. Други почитали мястото като свещено и там правели ритуалите си.
През 20 век мистичните теории са сменени от научно – фантастични. Според  Дейв Тауър тази скала е площадка за приземяване на НЛО. Неговото твърдение се облягало на това, че около това място са засичани непознати летящи обекти. Тази версия била толкова популярна, че била заложена във филм на Спилбърг.
Дълго време дяволската скала била непристъпна. В края на 19 век местен жител се добрал до върха й. Подвига бил повторен от катерача Джек Дюранс през 1938 г. Третият покорител на дяволската скала станал парашутиста Джордж Хопкинс. Той скочил с парашут от самолет на това място. Приземяването било удачно, но да излезе от там се оказало много трудно. Въжетата, които му пускали падали или се удряли в камъните и се късали.
Използването на въртолет или дирижабъл било неудачно поради лошото време. Парашутистът станал пленник на скалата. Много скоро самолети започнали да спускат храна и оборудване на Джордж, но голяма част от тях отивала в пропастта.
Независимо от обилното снабдяване с продукти, под  дъжда и пронизващия вятър пленникът губел сили. За нещастие напречната гладка стена била населена от плъхове, които всяка нощ ставали все по-нагли.
Опитният алпинист Еонест Филда опитал да помогне на парашутиста, но след 3 часа изкачване бил принуден да се върне. Самият той признава, че тази дяволска стена не била по зъбите му. Странно професионалист покорил 8000 метра, сега не може да изкачи 386.
По- късно бил извикан Джек Дюранс. Алпинисти под негово ръководство се добрали до върха и на алпинистка люлка спуснали долу останалия без сили парашутист. Хопкинс бил пленник на тази загадъчна скала около седмица.
През 1906 г. президентът Рузвелт обявил местността около скалата за национален парк, а нея за национален монумент. Всяка година това място се посещава от хиляди туристи. От тях около хиляда, и то само алпинисти, са стигали до върха.

Проблема за уличното осветление е актуален и днес. Например в Испания, в град Толуза са намерили добро разрешение на проблема. Там са създали система, която осветява площад Plaza del Torico отдолу, под краката на хората.

Всеки би искал да бъде на такова място, въпреки че с нищо особено не се отличава града за всичките 35 години от съществуването си. Тук има прекалено малко млади хора, но за това хората в преклона възраст преобладават. Това е типично не само за испанските градове, нали? Но за това пък тук има площад, за който да се говори в целия свят.
За осветяване на площада се използва съвършено нова система, в която са вложени 1230 светодиодни лампи, които осветяват пространството наоколо.
Тези светодиодни лампи могат да менят цвета  и интензивността си. Специален компютър управлява този процес. С помощта на това осветление може да се устройва светлинно шоу.
За да видят това чудо в Толуза, идват множество туристи. Отлична помощ за икономиката на града. Икономическият ефект от този бум в туризма дава  6,5 милиона евро.

За мъжете туристи в Австрия се предлага необичайно удоволствие.
Защо се смята, че само жените мечтаят да се изкъпят в шампанско? А какво да кажем за мъжете?
Една Австрийска пивоварна е реализирала желанието на много фенове на бирата. По време на дегустационната обиколка във фабриката на всеки представител на силния пол му се предлага да поплува в басейн пълен с любимата пенлива напитка.Обема на  басейнът е 20 кубически метра.  По време на плуването на всеки „бирен плувец“ му дават бокал със същата напитка.
Може би това е единствената възможност в света, където може да се усети въздействието на бирата, не само със стомаха, но и с цялата кожа.
Гмуркането в бирата е не просто удоволствие, а и рехабилитация, така поне твърдят търговците според становището на авторитетни лекари. Ето защо този басейн е наречен „център за бирено термално лечение“.
За двучасовият сеанс на необичайното потапяне в бира се изразходват 135 милиона евро. Ползата от това удоволствие е очевидна: бирата облекчава стреса, овлажнява и омекотява кожата. Но изглежда това може да бъде оценено само от мъже.