Парижките катакомби наистина съществуват, както и необичайната канализационна система, каято е обозначена с табелки с имената на улиците. Макар че Париж приема милиони посетители годишно, много от тях не знаят за обширната система от тунели под града.
Официално ги наричат Les carriures de Paris, кариерите на Париж, но сред хората са известни като „катакомбите“ и са едно от чудесата на града. Стените от кости, впечатляващите мотиви от черепи са открити за посещения.
Те датират от XVIII век, когато всички трупове и кости в претъпканото гробище Cimetiure des Innocents – Гробището на младенците, били ексхумирани и преместени във варовиковите тунели и пещери.
Последвали още останки от други гробища и в момента се смята, че там долу има цели седем милиона скелети. Никой не знае кой е създал необикновената и изящна подредба на костите; може би някой работник е искал да направи монумент на мъртвите, които вече нямало да имат надгробни камъни, бележещи гробовете им.
Стените, изградени изцяло от човешки кости и много от тях украсени с шарки от черепи, са подобаващо зловещи и понякога се осветяват за драматичен ефект.
Римляните вероятно са били първите, които са започнали да копаят варовик от земята, за да построят Лутеция — най-ранното римско поселище на остров Сите. Там, където сега се издига катедралата „Нотр Дам“, някога е имало паметник на римския бог Юпитер. Някъде след X век в кариерите усилено се е копаел варовик, за да се издигнат градските стени и да се построят „Нотр Дам“ и дворецът „Лувър“. В течение на дълго време катакомбите са били използвани за контрабандистки складове и са давали подслон на много бездомници. В по-близкото минало, през Втората световна война, както германската армия, така и Френската съпротива са имали бази в тунелите. През нашия век катафликите, полицейската част, която патрулира под земята, са открили в дълбоките тунели нелегални художествени галерии и дори киносалон.
Официално катакомбите се наричат „Костницата на Денфер-Рошро“ и входът се намира точно срещу метростанцията „Денфер-Рошро“. Само малка част от тях е отворена за посещения, защото тунелите са несигурни, тесни, често се наводняват и са осеяни с дупки и шахти.

Дяволската крепост е разположена  на североизток в щата Уайоминг САЩ. Висока е 386 метра. Предполага се, че е резултат от вулканична дейност. Необичайната форма на склоновете й се дължи на ерозията на окръжаващите я меки скали. Съществуват и други версии за произхода й.

Една индианска легенда разказва за седем момичета, които играейки си в гората, били нападнати от гигантска мечка. Децата се опитали да избягат и в отчаянието си се покатерили на един висок камък. Започнали да се молят за спасение. Тогава камъкът започнал да расте, издигайки момичетата високо, далеч от разярения звяр. В яростта си той се опитвал да се покатери по скалата, но това не му се отдало и по скалата останали само следите от неговите нокти. Скалата продължила да расте, докато момичетата стигнали до небето и се превърнали в звезди.
Според друга индианска легенда, скалата била създадена от зли сили, които на нейния връх извиквали гръм и мълния. Индианците наричали тази скала, кулата на лошия бог.Те избягвали да се заселват край нея и я обхождали отдалече. Може би това е причината изследователят Ричард Додге да я нарече през 1875 г. Дяволската крепост.
Различните индианските племена имали не еднаква представа за тази скала. Едни я смятали за дяволска и тя била табу за племената им. Други почитали мястото като свещено и там правели ритуалите си.
През 20 век мистичните теории са сменени от научно – фантастични. Според  Дейв Тауър тази скала е площадка за приземяване на НЛО. Неговото твърдение се облягало на това, че около това място са засичани непознати летящи обекти. Тази версия била толкова популярна, че била заложена във филм на Спилбърг.
Дълго време дяволската скала била непристъпна. В края на 19 век местен жител се добрал до върха й. Подвига бил повторен от катерача Джек Дюранс през 1938 г. Третият покорител на дяволската скала станал парашутиста Джордж Хопкинс. Той скочил с парашут от самолет на това място. Приземяването било удачно, но да излезе от там се оказало много трудно. Въжетата, които му пускали падали или се удряли в камъните и се късали.
Използването на въртолет или дирижабъл било неудачно поради лошото време. Парашутистът станал пленник на скалата. Много скоро самолети започнали да спускат храна и оборудване на Джордж, но голяма част от тях отивала в пропастта.
Независимо от обилното снабдяване с продукти, под  дъжда и пронизващия вятър пленникът губел сили. За нещастие напречната гладка стена била населена от плъхове, които всяка нощ ставали все по-нагли.
Опитният алпинист Еонест Филда опитал да помогне на парашутиста, но след 3 часа изкачване бил принуден да се върне. Самият той признава, че тази дяволска стена не била по зъбите му. Странно професионалист покорил 8000 метра, сега не може да изкачи 386.
По- късно бил извикан Джек Дюранс. Алпинисти под негово ръководство се добрали до върха и на алпинистка люлка спуснали долу останалия без сили парашутист. Хопкинс бил пленник на тази загадъчна скала около седмица.
През 1906 г. президентът Рузвелт обявил местността около скалата за национален парк, а нея за национален монумент. Всяка година това място се посещава от хиляди туристи. От тях около хиляда, и то само алпинисти, са стигали до върха.