На Никола му предстоеше среща със световно известен пианист. Това бе вълнуващо и смущаващо за младежа.

Той израстна потопен изцяло в музиката. В дома му всички свиреха на поне един музикален инструмент. Самият той свиреше на цигулка и пияно, но по-често бе солист в църква или пееше на празници или организирани концерти по случай дадени събития.

Никола бе възхитен от новата му предоставена възможност.

– Мечтите ми се сбъдват, – казваше си Никола, – може би това е моят шанс, да се изявя на световната сцена.

Когато се срещна с пианиста, се оказа, че макар и известен изпълнител, той слабо говореше английски.

Освен това се получи нещо доста интересно.

Пианистът предложи:

– Вземете това виолончело и свирете.

Като същевременно нареди нотни листове пред него.

„Никога не съм свирил на виолончело“- помисли си Никола.

Но преди да каже каквото и да е, пианистът го подкани:

– По-смело, младежо! Аз ще ви съпровождам.

Никола изтръгна няколко звука от инструмента, опитвайки се да имитира това, което знаеше от обучението си по цигулка, но нищо не се получи и двамата се разделиха.

Изведнъж като събуден от дълбок сън Никола извика:

– Защо не му казах, че мога да пея?!

Бог ни въоръжава, за да развиваме нашите природни таланти и духовни дарби.

Нека използваме това, което Господ ни е дал, за да Го почетем и да служим на другите за  Негова прослава.

Александър беше труден тийнейджър. Ако продължаваше така, можеше да се намери зад решетките, а не бе глупав, но не знаеше къде да изразходи енергията си.
Учителят му организира юношески духов оркестър и Сашо се записа в него като тръбач. През ваканциите заедно с другите младежи от оркестъра обиколи страната. На концертите и импровизираните им изяви хората ги посрещаха радушно.
Когато завърши 8 клас бе записан в жп училище, но след участието му с духовия оркестър, мечтата му бе да стане певец.
Един ден той престъпи прага на филхармонията. Там го срещна преподавателят по народно пеене Васил Добромиров, който попита шеснадесетгодишния Александър:
– Какво желаете младежо?
– Искам да пея, – каза смело младежът и след като видя скептичната физиономия на преподавателят добави – Моля ви, поне чуйте какво мога.
Преподавателят снисходително махна с ръка и му каза:
– Добре! Давай да видим!
След като го чу, Добромиров веднага усети таланта в момчето. Попита го от къде е какво е учил и т.н. След това вдигна слушалката и се обади на директорът на филхармонията:
– Митко, при мен дойде един юноша. Няма музикално образование, но когато запее просто се преобразява и докосва сърцето. Би ли го прослушал?
– Добре, Васко, прати ми го.
Когато директорът на филхармонията го чу как пее каза:
– Взимам те. Всичко, което не си имал възможност да научиш, ще го усвоиш по време на работата.
Най-напред Александър пееше в хора, а след това стана и солист. Когато запееше, хората се наслаждаваха на изпълението му.
Мечтата му се бе осъществила.

Смята се, че това е станало през 1918г. в Япония по времето на Първата световно война. Като съюзник на Антантата и противник на Германия, Япония държала немски военоплеменици в град Наруто.

Интересното е, че на тези близо 1000 затворника било позволено да влизат и излизат, когато пожелаят и дори да се смесват с местното население.

Военоплениците често организирали концерти и това било точно времето, когато Деветата симфония била изпълнена за първи път.

От 1970г. насам изпълнението на симфонията се превръща в ежегоден концерт.

Тази пещера се намира на 17 км северозападно от Белоградчик. Наричат я осмото чудо на света. Който я посети казва, че е бил в някакво подземно, приказно царство.
Природата е работила над този величествен феномен дълги години. Дължината на нейните галерии е около 2500 м, а самата тя е разположена на площ от 28 600 кв. м.
Когато влезеш в залите й, ще изпаднеш във възторг. Невероятно! Чия ръка е сътворила всичко това? Край теб, навсякъде цари великолепие и блясък. Причудливи фигури от сталактити, сталагмити и сталактони са безценните бисерите на пещерата. Те поразяват със своите размери и форми. Един от сталактоните е висок 20 м, а диаметъра му е 4 м. Колко ли време е трябвало, за да се създаде такава форма?
На стените на пещерата присъстват рисунки на древни племена. Те разказват за бита и живота на тези хора.  Докосвайки с ръка тези своегорода произведения на изкуството, можеш да си представяш отдавна отминалите времена по тези места.
Отивайки по-нататък влизаш в Тронната зала, огромна и великолепна. В нея има неповторима акустика. Тук понякога се организират концерти на класическа музика., но не за продължително време, защото температурата през цялата година на това място е  – 12 градуса.
Поради същата причина в пещерата е създадена изба за натурални вина. Да знаете само какво вино има там!
Много може да се разказва за тази пещера, но по-добре е да отиде човек сам и всичко това да види със собствените си очи.