Архив на категория: традиции

Най-трудно преводимата дума

Съгласно публикацията на британската компания Today’s Translations в африканския език луба съществува дума, която трудно се превежда.

Това е думата ilunga, която означава: „човек, който е готов да прости какво да е зло един път, ще го изтърпи и втори път, но не и трети път“.

Ако трябваше да имаме такава дума, тя сигурно щеше да звучи като „полупрошка“, но с тенденция да приключи с непростителност.

Как се прощава

Срещнали се двама постоянно враждуващи евреи в синагогата. Равинът им казал:

– Днес е Йом Кипур ден, в който трябва да си прощаваме и да се помиряваме.

Евреите се ръкували и единият искрено казал:

– Моисей, желая ти всичто, което на мен желаеш.

Другият смръщил вежди и отговорил:

– Хаим, ти пак започваш.

Защо ключовете на храма на Гроба Господен се пази от мюсюлмани

Храма на Гроба Господен в Йерусалим е разделен между шест признати християнски църкви: католишка, гръко-православна, арменска, коптска,  етиопска и сирийска. Към тези християнски представителства са закрепени различни части на комплекса, а някои места от него се използват по ред. Например такова е мястото, където се служи литургия на Гроба Господен.

Това историческо деление е било причина за честите конфликти между представителите на тези христиански религии.

За това от 12 век до днес ключовете на храма се съхраняват от арабско-мюсюлманско семейство Джуда. А правото да отваря и затваря храма принадлежи на друго арабско семейство Нусейбе.

Ракетна война на Великден

Всяка година на Великден в гръцкия град Вронтадос на остров Хиос се случва ракетна война.

Общогръцката традиция да се пускат фойерверки на този празник се е трансформирала там в конфронтация между две църкви, чиито енориаши пускат десетки хиляди самоделни ракети.

Целта им е да ударят камбаната на църквата на противниците им.

Победителят се определя на следващия ден, като се отчитат броя на точните попаденията.

Велики петък

В народното съзнание Страстният петък е свързан с редица обичаи и суеверия. Смята се, например, че изпечен хляб в този ден не плесенясва и изцелява всяка болест.

Моряците смятат, че такъв хляб е талисман против корабокрушения, а топлият изпечен хляб в този ден ще запази дома от пожар до следващия Велик петък.

В Русия на този ден по-богатите гощават своите близки и познати, на които празничната трапеза не е по джоба им.

На този петък не е желателно да се работи. Не трябва да се мушкат железни предмети в земята, като лопата, гребло, мотика, защото това ще донесе беда. В този ден не се садят растения, но ако посадите чушки ще имате двоен добив.

Изпрана и простряна дреха през този ден, никога няма да стане чиста. На бельото ще се появят кървави петна.

Много от обичаите са преминали от езически обреди. Някои от тях противоречат на християнската традиция.

Дали да  вярваш на тези обичаи е въпрос на личен избор.

Страстният петък е повод да спрем в нашето забързано ежедневие и да се запитаме: „Как живеем? Накъде отиваме?“