Четири свещи горели тихо и бавно се стопявали… Било толкова тихо, че се чувало, как пращейки с пламък си разговаряли.

Първата казала:
– Аз съм Спокойствието. За съжаление хората не умеят да ме пазят. Нищо друго не остава освен да изгасна.

И пламъкът на свещта угаснал.

Втората казала:

– Аз съм Вярата. На никого не съм нужна. Хората не искат да чуят нищо за мен, за това няма смисъл да горя.

Едва казала това и угаснала.

Натъжена третата казала:

– Аз съм Любовта. Нямам сили да горя повече. Хората не ме ценят. Те не могат да отдадат любов, нито да я получат.

И тази свещ угаснала.

Изведнъж в стаята влязло дете. Виждайки трите изгасени свещи, то се изплашило и извикало:

– Какво правите? Вие трябваше да горите! Аз се страхувам от тъмнината!

И заплакало.

Развълнувана четвъртата свещ казала:

– Не бой се и не плачи! Докато аз горя, можеш да запалиш и другите три свещи. Аз съм Надеждата.

На лавицата стояли две книги. Едната била скъпа с красива подвързия, а другата евтина.

Стопанинът на дома взел скъпата книга и я прочел, след това казал:

– Няма в нея мъдрост, нито нещо за душата!

Прочел евтината, заплакал и признал:

– Нищо по-полезно за душата не съм чел до сега.

Оставил ги и двете на рафта. Едната за душата, а втората в случай, че му дойдат гости , за да видят, че има красиви книги…..

Един брат казал на авве Пимен:

– Когато дам на своя брат малко хляб или нещо друго, демоните унижават моята милост и  все едно съм дал за да угодя на човека.

Старецът му отговорил:

– Въпреки че твоята милостиня е била, за да се угоди на човека, все пак е даване, нали ние сме длъжни да даваме нужното.

И му разказал следната притча.

– Двама земеделци живеели на едно и също място. Единият от тях, засадил и събрал малко хляб, макар и нечист, а другия мързелувал и нищо не посял. В случай на глад кой от тях ще има храна?

Братът отговорил:

– Този който е събрал малко хляб, макар и нечист.

Тогава старецът му казал:
– Нека сеем хляб, макар и да е нечист, за да не умрем от глад.

 – Това е невъзможно, – казала Причината.

– Това е лудост, – отбелязал Опитът.

– Това е безполезно, – отрязала със замах Гордостта.

– Опитай…., – прошепнала Мечтата.

По пътя вървял един мъдрец. Той се любувал на красотите в света и се радвал на живота.

Изведнъж забелязал един нещастен човек, прегърбен под непосилна тежест.

– Защо се обричаш на такива страдания? – попитал мъдрецът.

– Аз страдам за да могат моите деца и внуци да са щастливи, – отговорил човекът. – Моят прадядо е страдал заради дядо, дядо е страдал заради баща ми, баща ми е страдал заради мен, а аз ще страдам за да бъдат децата и внуците ми щастливи.

– Има ли поне един щастлив човек във вашето семейство? – попитал мъдрецът.

– Не, но моите деца и внуци, непременно ще бъдат щастливи! – казал нещастния човек.

– Неграмотният не може да чете, а къртицата не възпитава орли, – казал мъдрецът. – Научи се първо сам да бъдеш щастлив, тогава ще разбереш, как да направиш децата и внуците си щастливи.