Седемнадесет годишният Дебюси бил учител по музика в семейството на Надежда Филаретова фон Мек, покровителка на Чайковски и страстна любителка на музиката.

Дебюси учел децата на милионерката на пиано, акомпанирал на певци, участвал в домашните музикални вечери.

Домакинята обожавала младия французин и дълго беседвала с него за музиката.

Младият музикант се влюбил силно в петнадесет годишната ѝ дъщеря Соня и поискал ръката ѝ от Надежда Филаретова. Разговорете за музиката веднага се прекратили.

Падналия в собствената си клопка учител по музика веднага бил уволнен.

– Уважаеми, господине, – сухо казала фон Мек на Дебюси, – не могат да се сравняват неща, които са толкова различни. Освен музиката, аз много обичам конете. Но това не означава, че съм готова да се сродявам с тях.

Към Сократ се обърнал един негов ученик:

– Намислил съм да се женя. Какво ще ме посъветвате?

Философът отговорил:

– Погледни, не желае ли риба, която е попаднала в мрежата, да бъде на свобода, а когато е на свобода се стреми към мрежата. Както и да постъпиш, все едно по-късно ще съжалява.

Ласкер дошъл в Париж и се установил в комфортен хотел, както го посъветвал негов приятел от Лондон.

Той оставил багажа си и отишъл в едно кафене, където прекарал цяла вечер.

Късно след полунощ световният шампион открил, че е забравил къде се намира неговия хотел.

След като пренощувал у познат, сутринта изпратил телеграма, да му изпратят адреса на хотела.

А през това време купил карта на Париж и започнал внимателно да я изучава. И накрая търсенето му се увенчало с успех.

Когато влязъл в стаята си, той забелязал на масата телеграма от Лондон.

Поради разсеяност Ласкер изпратил телеграмата без обратен адрес и неговият приятел, добросъвестен англичанин, не могъл да разбере, какъв е смисъла на това мистериозно запитване.

Такъв турнир е бил устроен през май 1897 г. в Петербург. Едно от столичните списания, обещало да стане съдия по приготвянето на грандиозното зрелище.

На огромна, 260 квадратни ярда, площ, изглеждаща като шахматна дъска, били разположени отряди от пешаци и конни бойци, облечени в тъмни и светли тонове костюми съответстващи на ролите си: цар с оръженосци, царица с вестители, офицери с ординарци, конна кавалерия, женски амазонки въоръжени с копия в първия отряд, а във втория с карабини. Пушки с натурална величина, цели крепости на колела, предвижвани с коне.

Наблизо се разполагали два оркестъра. По знак на М. И. Чигорин под звуците на фанфарите и рогове се обявявало началото на партията, която трябвало да се води по сигнала на роговете с музика и стрелба.

Партията специално се пишела за този ден от самия Чигорин. В нея се предвиждали няколко ефектни момента. Атака на кавалеристите по цялото поле. Пленяване, т.е. шах и мат на царя, заобиколен от двата отряда жени войни.

В качеството на фон на партията-пиеса се изпълнявали старинни руски маршове.

На премиера на операта „Палячи“ присъствал странен зрител. Той влязъл в залата с прашни дрехи на ездач, високи обувки с шпори …..

По време на антракта Леонкавало пристъпил към непознатия, поклонил му се и вежливо казал:

– Сър, благодаря ви от цялото си сърце!

– За какво? – удивил се странният зрител.

– За това, – казал композиторът, – че не сте довели на моята опера и коня си!