Ласкер дошъл в Париж и се установил в комфортен хотел, както го посъветвал негов приятел от Лондон.

Той оставил багажа си и отишъл в едно кафене, където прекарал цяла вечер.

Късно след полунощ световният шампион открил, че е забравил къде се намира неговия хотел.

След като пренощувал у познат, сутринта изпратил телеграма, да му изпратят адреса на хотела.

А през това време купил карта на Париж и започнал внимателно да я изучава. И накрая търсенето му се увенчало с успех.

Когато влязъл в стаята си, той забелязал на масата телеграма от Лондон.

Поради разсеяност Ласкер изпратил телеграмата без обратен адрес и неговият приятел, добросъвестен англичанин, не могъл да разбере, какъв е смисъла на това мистериозно запитване.

Веднъж Емануил Ласкер, вторият световен шампион по шахмат, е трябвало да изиграе един алкохолен шах с унгарския гросмайстор Гесой Мароци за награда предложена от един меценат.

Всяка фигура на шахматната дъска представлявала чаша с алкохол. Условието на играта било, че при взимане на вражеска фигура трябва да се изпие съдържанието ѝ.

Интересното е, че фигурите са направени така, че вида и обема на алкохола в тях зависел от силата им на шахматното поле.

В третия ход Ласкер пожертвал царицата си, която представлявала чаша с 200 грама уиски. Мароци се напил и Ласкер лесно победил.