Учени от Института по нанотехнологии и наносистеми в Пекин са проектирали часовник, който  получават енергия чрез движението на  ръката.

В устройството са включени електрически и трибиелектрически генератори. Конструкцията му представлява малка кутия с размер  3,6х3,6×3 см. В нея е поставено магнитно топче.

Когато ръката се движи, топчето се сблъсква в шест метални бобини, разположени по периферията на кутийката, което води до генериране на ток.

Трибоелектрическият генератор се състои от каишка, направена от полимер и найлон. Когато топчето притиска каишката, найлона и полимера се допират един от друг и произвеждат ток.

Според изследователите, часовникът при определени движения на ръката е в състояние да генерира ток от 12 мA. 39 секунди, през които се изпълняват прости упражнения, са напълно достатъчни, за да се гарантира работата на устройството за 7 минути и половина.

Часовникът е свързан с литиево-йонна батерия, за да се съхранява енергията. Този запас стига за 3 часа и половина работа.

Изследователите планират за в бъдеще да намалят размера на прототипа, заменяйки магнитното топче с магнитна лента.

Отивайки на театър, хората са настроени за приятна почивка и ярки положителни впечатления. Но историята познава случаи, когато събитията на сцената са станали драматични, макар и не по сценария на пиесата.

Един от големите сатирици на 18 век Молиер не само е писал пиеси, но е играел в тях.

Последната роля, която изиграл била на Арган в „Мнимият болен“.

На 17 февруари 1673 г. на сцената по време на второто действие Молиер, страдащ от туберкулоза, се закашлял и изхрачил кръв, но не могъл да завърши изпълнението си.

Веднага бил откаран в дома си, където починал.

В ресторантите от веригата „Dick’s Last Resort“ интериорът е направен доста неудобно.

На масите няма покривки, а сервитьорите са доста груби спрямо посетителите.

Ако клиентът поиска салфетка, сервитьорът трябва да я хвърли на поискалия.

Въпреки това, веригата се развива успешно и вече наброява около 18 заведения.

Желанието да се достигне по-голям рекорд, в повечето случаи, е довело до смърт на състезателя.

Сегашният рекорд за скорост по вода е 511 km / h , установен през 1978 г. от австралиеца Кен Уорби.

Съревнованието за първенство по този показател се счита за едно от най- опасните занимания в света.

От 1940 г. 85% от опитите да се подобри рекорда, са приключили със смърт.