Кучето на име Боцман се появи в метеорологична станция на Белия остров в Карско море, преди няколко години.

Кучето се бе родило на палубата на ледоразбивача, който доставяше  нужните материали на метеорологичната станция.

Животното се хареса на полярниците и изследователите решиха то да остане при тях.

Закалено от Арктика, кучето стана много храбро и сега пази полярниците от белите мечки, които много често приближават до метеорологичната станция.

Често на острова времето е много лошо, бушува виелица. Хората и мечките при тези обстоятелства могат и да не се видят, но Боцман винаги усеща хищниците.

Белите мечки независимо от това, че могат с един удар на лапата си да убият кучето, не го закачат, даже проявяват към него уважение.

Съществуват много конфузни положения с висшите американски политици по време на посещенията им в чужбина.

Такова се оказало и гостуването на Джералд Форд в Австрия през 1975 г. То започнало болезнено, в истинския смисъл на думата, положение.

Валяло. Било мокро и хлъзгаво. Американският президент, слизайки по стълбата на самолета, се препънал и полетял надолу …..

За щастие той не потеглил за ръка съпругата си, която го съпровождала при тази визита.

Трябва да се отбележи, че Форд имал репутацията на запален спортист.

Това спъване и падане пред многобройна публика е станало предмет на много шеги.

Понякога изглежда, че през последните десетилетия, светът изглеждаше замръзнала на мястото си и човечеството не измисля нищо ново освен смартфони и подобни технически средства.

За щастие, това не е така. Съществуват множество реални технологии, който могат да изненадат и най-взискателните от нас.

Едни са предназначени за война, а други за мирното ни ежедневие, но така или иначе цивилизацията ни се придвижва технически напред.

Например, бионичната протеза е проявление на естественото развитие на технологиите за изкуствени крайници. В XXI век протезите за ръце и крака се правят от въглеродни влакна и титанови сплави.

Но най-интересното е, че новите разработки се управляват с помощта на ума на човека.

Такъв крак е получил исландецът Гудмундур Олафсон, който не е могъл да ходи още като дете.

Бионичният крак чете сигналите на живата мускулна тъкан и реагира като истински.

В палестинския град Хан Юнис, който се намира на територията на ивицата Газа, през 2007 г. е открит прекрасен зоопарк. Местният бизнесмен Мохамед Авайда инвестирал стотици хиляди долара за откриването на зоологическа градина, която е наречена South Forest Park.

В нея били събрани множество екзотични животни. Изглеждало, че зоопарка го очаква светло бъдеще. Но през лятото на 2014 г. той се е превърнал в истински концлагер за своите обитатели.

По това време в района Хан Юнис се изострил палестинско-израелският конфликт, предизвикан от терористичните атаки на ислямската организация ХАМАС. Въоръжените сили на Израел предприели ответни мерки и Хан Юнис се оказал в центъра на военния конфликт.

Въпреки че зоопарка бил в страни от престрелките, обслужващите животните хора не можели да изпълняват задълженията си. Малцина смелчаци прибягвали между престрелките и се опитвали да нахранят животните с останалите запаси от храна, но те много бързо свършили, а не могло да се организира нова доставка на провизии. Най- накрая обслужващия персонал на зоопарка оставил животните на произвола на съдбата.

Когато ситуацията в района на Хан Юнис се стабилизирала, хората се върнали в зоопарка. Там ги очаквала ужасна картина. Били останали живи само 20 животни, а 250 от тях умрели от гладна смърт. Сухият и ветровит климат на Палестина не дал възможност на телата да се разложат и ги превърнал в мумии.

Зоопаркът в Хан Юнис е станал поредният ужасяващ пример за чудовищните последици от военните конфликти. От това, че хората не могат да се разберат, страдат животните. Ако всичко продължава с такива темпове, скоро планетата ни ще се превърне в безжизнена пустиня.

Испанският художник Алфредо Наваро се е родил на източното крайбрежие на Испания в град Алкой през 1965 г. Неговият баща е бил художник и винаги е подкрепял Алфредо в неговите художествени начинания.

Наваро е започнал да рисува още на 5 години. Постепенно баща му го е научил на техниките свързани с маслената живопис. Когато Алфредо станал на 13 години, той започнал да рисува с маслени бои.

Първо Наваро е учил в училище за изящни изкуства. След това продължава обучението си във Валенция.

На 19 години Алфредо започва да рисува с маслени бои професионално. През 1986 г. получава първо място на художествена изложба в Галация.

Наваро вярва, че неговият метод е на границата между реализъм и хиперреализъм. Вдъхновен от простора на Средиземно море и Атлантическия океан, Наваро рисува предимно морски пейзажи, понякога тихи, понякога бурни.

В неговите залези и море с пенливи вълни присъстват изразителни цветове и невероятна атмосфера. С голямо майсторство художникът представя разбиващите се вълни в скалите и полупрозрачната морска стихия, която се плиска на брега … или как залезът прониква във вълните.

В морските пейзажи на Наваро се усеща безбрежността на океана, топлия танц на слънцето върху водата и безкрайността на хоризонта.

Тези картини очароват и покоряват зрителя.