Гошо се прозяваше, но заяви на жена си:

– Ще почета малко.

Тя само се усмихна, защото знаеше какво ще последва.

Гошо държеше рекорд за бързо заспиване.

Няколко секунди след отварянето на книгата той се пренасяше в света на сънищата.

Виждайки усмивката на жена си, той си каза:

– Тази вечер ще бъде по-различно.

Но само след секунди се чу познатото:

– Хъррр ….

И книгата падна на лицето му.

Според съседско проучване се установи следното:

– Гошо успява да прочете по едно и половина изречения от книгата си всяка вечер, преди да заспи.

– Първата глава на книгата е прочел за девет месеца.

А един от съседите коментира:

– С такива темпове трябва да очакваме, че Гошо ще завърши четенето на книгата си малко преди да умре.

– Но за това пък, – ухили се друг негов комшия, – Гошо ще има над средната продължителност на живота поради отличните си навици за сън.

В палестинския град Хан Юнис, който се намира на територията на ивицата Газа, през 2007 г. е открит прекрасен зоопарк. Местният бизнесмен Мохамед Авайда инвестирал стотици хиляди долара за откриването на зоологическа градина, която е наречена South Forest Park.

В нея били събрани множество екзотични животни. Изглеждало, че зоопарка го очаква светло бъдеще. Но през лятото на 2014 г. той се е превърнал в истински концлагер за своите обитатели.

По това време в района Хан Юнис се изострил палестинско-израелският конфликт, предизвикан от терористичните атаки на ислямската организация ХАМАС. Въоръжените сили на Израел предприели ответни мерки и Хан Юнис се оказал в центъра на военния конфликт.

Въпреки че зоопарка бил в страни от престрелките, обслужващите животните хора не можели да изпълняват задълженията си. Малцина смелчаци прибягвали между престрелките и се опитвали да нахранят животните с останалите запаси от храна, но те много бързо свършили, а не могло да се организира нова доставка на провизии. Най- накрая обслужващия персонал на зоопарка оставил животните на произвола на съдбата.

Когато ситуацията в района на Хан Юнис се стабилизирала, хората се върнали в зоопарка. Там ги очаквала ужасна картина. Били останали живи само 20 животни, а 250 от тях умрели от гладна смърт. Сухият и ветровит климат на Палестина не дал възможност на телата да се разложат и ги превърнал в мумии.

Зоопаркът в Хан Юнис е станал поредният ужасяващ пример за чудовищните последици от военните конфликти. От това, че хората не могат да се разберат, страдат животните. Ако всичко продължава с такива темпове, скоро планетата ни ще се превърне в безжизнена пустиня.

Той използвал така наречената космологическа константа в много от своите формули, потвърждавайки грешната идея, че вселената е стабилна, а не свиваща и разширяваща.
В крайна сметка, било доказано, че вселената постоянно се разширява.
Айнщайн трябвало да премахне тази константа от своите изчисления.
Въпреки това се оказало, че вселената се разширява със все по-големи темпове. Така че отново потрябвала величина, която да отрази това явление. И Айнщайн отново добавил в своята теория на относителността космологичната константа.

Човечеството старее с бързи темпове. През 2022 г. броят на хората над 60 години ще надхвърли един милиард, а до 2050 г. ще има повече възрастни хора, отколкото деца под 15.
В света всяка секунда се отбелязват 60-годишни юбилей на двама човека. Средната продължителност на живота в развитите страни е 78 години, а в развиващите се страни – 68 години.

Учените проектират, че в периода 2045 – 2050 г. средната продължителност на живота ще нарасне до 83 г.  Твърди се, че жените живеели повече от мъжете. Експерти споменават, че към днешна дата само в Япония, броят на хората на възраст над 60 години е над 30% от общия брой на населението.
Въпреки тенденцията за застаряване на населението, няма причина да се гледа на ситуацията като кризисна, тъй като възрастните хора са огромен принос за обществото. Световните правителства трябва да признаят това и да развиват политики, които да гарантират ефективното функциониране на икономиката в променящите се демографски условия.

И все пак недостига на млади хора ще се усеща, което емоционално ще влияе на обществото. Каквото и да си говорим , отсъствието на млади или стари хора ще влияе негативно върху съзнанието на хората.

Делфините, китовете и кашалотите, както и всички останали китоподобни, говорят помежду си на подводни диалекти, които учат през детството си. Езикът им е съвършен и си има свой синтаксис и богата лексика.

За пръв път в историята на света срещаме толкова перфектна нечовешка реч. Все още не знаем какво точно си казват, но едно е сигурно: репертоарът им от думи и изрази е пъстър и изключително сложен. Езикът им предава дори абстрактна информация, което означава, че са с интелект, подобен, а може би и по-съвършен от човешкия. Най-гениален е „народът“ на бутилконосите делфини, за които подозираме, че са по-умни от хората.

Този вид делфини имат голям, добре оформен мозък, с различни центрове на емоциите и мисловната дейност. Те решават сложни логически задачи и се учат с далеч по-бързи темпове от хомо сапиенс. Живеят в сплотено общество с отделни социални групи и следват свой етичен кодекс. В критични ситуации действат бързо и организирано, следвайки предварително обмислен план.

Наблюденията и експериментите показаха, че всеки строго координира действията си с другите. Тази задружност е невъзможна без стройна комуникационна система с ясни правила и синтаксис. 100%-ово доказателство за нея са сигналите, които се записват под вода. Проследени са разговорите им в спокойно състояние, при тревога, смърт, раждане на делфинче или в други радостни моменти. Освен със звуци те си общуват и с жестове, докосвания, погледи, промяна в позицията на тялото и дори с мехурчетата, които издишват.

Когато си бърборят в тоналния режим, те използват нискочестотни модулирани сигнали. Делфинът майсторски сменя посоката и скоростта на честотните вариации, „изговаряйки“ цели фрази и изречения. Структурата на сигналите е поредица от акустично различаващи се елементи и представлява серия от съобщения, подобни на криптограми. Възможностите на такъв усложнен език са огромни. За да разчете особените наречия, подтекстове и нюанси, дешифровчикът трябва да знае какви са значенията на всяко умишлено изменение в честотния обхват, регистъра и продължителността на „думите“.

Подсвирквания, мърморене, писукания и всевъзможни звуци са малка част от репертоара на китовете, записан и от биолозите в Университета на Куинсленд, Австралия. За 3 г. те са проучили над 34 типа китови фрази.

Учените следват гърбатите китове, мигриращи край източните австралийски брегове. Закрепват аудио предаватели върху шамандурите и прослушват подводните диалози от брега. Именно така записват 660 звуци от 61 китови общности.

Част от фразите са напълно неразбираеми, докато други имат ясен смисъл. Влюбят ли се, мъжките „запяват“ романтични любовни песни, ухажвайки своите Жулиети. Някои високочестотни викове и писъци изразяват несъгласие, раздор, обида и могат да прераснат в истински подводен скандал. Майката вика малкото с нежно „уооп“, тоест „ела“. Общуват си напълно като нас, което, е меко казано, удивително.

В океаните живеят истински разумни индивиди. Крайно време е да помислим как да ги опазим. Най-големият им враг сме самите ние с нашите китоловни кораби, лодки, сонарни станции, химикали и киселинни дъждове“.