Френските дажби съдържат млечни десерти, зърнени храни и дори мармалад.
В израелските могат да се намерят захаросани плодове, халва, фъстъци и дори маслини.
В испанските са включени калмари в растително масло.
Във Великобритания има дажби със солени ядки кашу и шоколадова паста.
Отличителна особеност на дажбите в САЩ е наличието на тоалетна хартия.
Именно Брюксел е родината на комиксите. В града са работили такива известни майстори на комиксите като Ерже, Андре Франкин и Морис де Бевер, които са създали серия от комикси за Тантан, Марсупилами, Щастливият Люк, Гастон и др.
Брюксел се смята за родина на пралина – счукана смес от карамелизирана захар и ядки, пържените картофи и белгийските вафли. Всички тези ястия са станали популярни не само в Брюксел, но и в цялата страна.
През 2012 г. по обем на БВП на глава от населението – 59 400 €, столицата на Белгия се намира на трето място сред европейските градове, след Люксембург и централната част на Лондон. Интересното е, че лъвския пай носи ресторантския бизнес.
Филип зави зад ъгъла и заби колата в автомобил със подемен механизъм. Той мигновено удари спирачките, но тези, които пътуваха в колата с него започнаха да крещят:
– Автобус идва зад нас! Ще ни удари!….
Филип се обърна към тях и слушаше обясненията им. След това видя автобуса, който се вряза в колата му. Заедно с другите в колата той не притиснат към автомобила, в който се бе блъснал.
На Филип му се струваше, че всичко става прекалено бавно, освен собствените му движения, които бяха с обичайната си скорост.
Той изобщо не можеше да разбере как може да стане това. Да чува какво му говорят другите в колата, да забележи как автобусът се врязва в тях и същевременно да види как се блъска в другия автомобил.
Това единствено може да се определи, като забавяне на времето.
Някои учени предполагат, че когато сме изправени пред опасност, освобождаването на стреса, може да ускори мисловните процеси на човека, а света около него започва да се движи много по-бавно.
Една от причините, за да се получи така е, че нашата система, която отговаря за определени движения, има собствен секундомер, който записва колко бързо се придвижват нещата в полезрението ни. И когато работата му е нарушена, заради увреждане на мозъка, светът наоколо замира.
Думата цирк произлиза от прилагателното „кръгъл“ – circus.
Понятието цирк може да се срещне не само в европейската култура, но и при народите на Азия и Африка. Даже у вожда на ацтеките Монтесума испанецът Кортес открил музей с чудовища. Марко Поло се възхищавал на лъвове, които се кланяли на великия хан.
През всички времена в двора на управниците винаги е имало астролози, некроманти, шутове и странстващи акробати с дресирани животни. Именно по това време се е зародил цирка. Може да се каже, че всички управители са си имали свой собствен цирк.
Циркът за древните римляни, е едно от най-грандиозните събития и зрелища по това време. Основният интерес на зрителите бил прикован към състезанията с колесници. След това се появили и други атракции като борби на гладиатори и такива с животни.
Циркът в Древния Рим е изиграел значителна роля. Той е бил единственото забавление за хората.
Внукът на Кловис I, след разпадането на Римската империя организирал цирк в Париж. Хората са можели да видят жонгльори и акробати, шутове и клоуни, но цирка не станал популярен и скоро бил закрит.
Нещо подобно на съвременния цирк се е появил във Франция през 18 век. През 1774 г. двама ездача от Англия организирали представление с клоуни и дресирани животни, а също и пантомима.
Може да се каже, че родното място на съвременния цирк е Франция, или по-скоро Париж, от където цирковите представления се разпространяват из Европа.
Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.
Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.
Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.
Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.
За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.
От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.
Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.
Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.
Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.
Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.
Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.
В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.