Археолозите са особени хора. Те месеци работят на разкопките, с надежда да намерят някой артефакт, който би позволил да се повдигне завесата на някоя тайна от древността. Понякога това им се отдава.

Някои археологически открития са направили сериозни промени в науката.

През 2011 г. в югозападна Монголия била открита неизвестна до сега крепост на Чингис хан. Тя е смятана за един от предните постове за разширяване на империята на запад.

Нейната площ е  приблизително равна на три футболни игрища.

Археолозите се надяват, че по-нататъшните разкопки ще помогнат да се научи повече за развитието на една от най-големите империи в света.

Светът е пълен с невероятни места, които заслужава да се видят.

Всички те са уникални, не само като исторически паметници, но и с това, че са пазители на единствени по рода си истории.

Ако пътува човек до тях, той ще се потопи в необичайна атмосфера, ще получи множество незабравими впечатление и ще се настрои на нещо  хубаво.

Храмът на слънцето е постройка от 13 век. Той се намира в Конарак, Индия.

Смята се, че храмът е построен от краля на династията Източен Ганг.

Той е създаден под формата на колосална колесница, теглена от седем изящно издялани галопиращи коне, илюстриращи седемте дни от седмицата и дванадесет двойки от огромни каменни колела, обозначаващи часовете в денонощието.

Всяко колело е оформено с осем спици, символизиращи осемте деления на по три часа, според които индийците отмерват денонощието. На тази колесница се вози Творецът-Слънце, пътешестващ ежедневно из небесния свод.

С множеството си детайлни изображения масивните стени на храма представляват жива хроника на живота от времето на династия Калинга.

По тях се разхождат стотици слонове, коне и дори жирафи, виждат се ловци, сражаващи се воини и ездачи, танцуващи девойки и множество еротични сцени от живота на владетелите.

Всяка педя от масива е превърната във фин детайл, в миниатюрна скулптура, при това толкова деликатно, че е трудно да разграничиш детайла от цялото.

Когато става дума за средновековните католически църкви, въображение ни рисува готически кули и характерни сводове. Но има и такива църкви, които след като ги посетите се чувствате не на себе си.

Става въпрос за катедралите и параклиси, украсени с човешки останки.
Църква Вси Светии е украсена с 40 000 човешки кости.

Тя се намира в чешкия град Седлец и се смята за един от най-ярките примери за църква, украсена с кости.

През 1278 игуменът Хенрих донесъл земя от Голгота и я разпръснал по близко намиращите се територии. Когато хората чули за това, пожелали да бъдат погребани в тази земя.

С течение на времето мястото за погребения вече не достигало. Тогава останките започнали да ги трупат в гробница, а на освободеното място заравяли нови.

След 250 години, новите собственици на църква семейството Шварценберг наели местен дърворезбар, който я украсил с човешки кости.

Като цяло, за арките, балюстрадите и полилеите са отишли ​​от 40 000 до 70 000 кости.

Когато става дума за Древна Гърция, повечето хора си мислят, веднага за Олимпийски игри, Спарта и древногръцката митология.

Но в действителност, съвременния човек дължи много повече на древните гърци. Класическата литература, монетите, котвите, автоматите – всичко това и още много други идва от Древна Гърция.

Повечето хора смятат, че планирането на градовете е относително модерно изобретение.

Според повечето историци, „бащата на градоустройството“ е древният гръцки архитект по градско планиране Хиподамус от Милет.

Неговите планове се отличават с отличен ред, за разлика от хаотично преплетените улици в градовете през тази епоха.

Какво са използвали древните гърци вместо анестезия?

Електрическият скат генерира заряди с напрежение шест и половина киловата.

Те предизвикват вцепенение у жертвите си.

Древните гърци използвали това умение на скатовете и употребявали тези животни за облекчаване на болки при операции и раждания.