През 1849 г. Гогол се установил в имението на Смирнов в Калужска губерния.
В една от неделите той се представил на домакина в пълно парадно облекло.
То се състояло от светложълти нанкови панталони, светло синя жилетка със златни копчета, тъмносин фрак с големи златни копчета и бяла шапка.
Когато Гогол купил тази шапка старата останала в магазина. Всички търговци я мерили на главата си, но тя се оказала твърде голяма за тях
Тогава те решили, че Гогол има по-голяма глава от другите и затова е написал толкова умни книги.

Старата шапка поставили в стъклена витрина, при търговеца, при който писателя е закупил новата си шапка.

И до днес твърдят, че тя свидетелствала за големия гений на Гогол.

По време на първия период на Ливонската война, русите заловили голям брой пленници. Сред тях били и 85 шотландци, които оцелели от изпратените от Стокхолм 700 човека.
Горсей се постарал да обясни на Иван Грозни разликата между шотландците и истинските им врагове – шведи, поляци, ливонци.
Шотландците тогава са били наемници и срещу заплата са били готови да подкрепят всеки цар.
Иван Грозни решил да изпробва мъжеството им срещу кримския хан. Така царя ги помилвал и те били отделени в отряд командван от смелият Джими  Лингета.
Въоръжени с пушки, пистолети и ножове шотландците се проявили като храбреци в битката с кримските татари.
Като награда получили земя и семейства им се радвали на благоволението на царя.
Така на руска земя се появили хора с шотландски корени и фамилии.

През 1811 г. френският учен Бернар Куртоа работил в лабораторията си. На рамото му се настанила любимата му котка. Тя искала да се забавлява.
Котката скочила на пода и бутнала две стъкленици. В едната имало спиртен разтвор на пепел от водорасли, а в другата сярна киселина.
Течностите се смесили и се появила синкаво –  виолетово облаче.
Така бил открит нов химичен елемент, който днес наричаме йод.
Каква ирония на съдбата, учен със съдействието на котката си открива нов химичен елемент. Дали всичко е плод на случайност?

Дворът, „Hardin Naranhos de los“ е известен в Севиля заради своите двайсет портокалови дръвчета. Те са причината за появата на английския конфитюр, по точно портокаловия английски конфитюр.
Някакъв английски търговец от осемнайсти век закупил навремето трийсет бушела портокали от севилската църква и ги откарал в Лондон. За негово голямо съжаление плодът бил непоносимо горчив.
Опитал се да направи конфитюр от кората. Добавил килограми захар, за да може крайният продукт да се яде. Така се родил портокаловият конфитюр.

Традиция за отбелязване на този ден идва от Финландия. Легенда разказва, че през Средновековието седем християни скрити в една пещера, избягвайки гнева на римския император, проспали 200 години.
Според местните, същата съдба ще сполети всеки, който спи до късно през деня, повече от обичайното. Независимо от печалното събитие днес се организира празник с оригинални мероприятия.
Легендата е осъвременена в разказ за хора, които заспали и когато се събудили разбрали, че света около тях се е променил.
През 1652 година отец  Хомине дал началото на този празник  в памет на 7 -те заспали християни. Веселият карнавал посветен на сънливците е въведен много по-късно.
Този празник в Европа се празнува в различно време, а във Финландия на 27 юли.
Туристите почиващи във финладските курорти смятат, че древният обичай е отлична възможност да се забавляват.
Първи жителите на град Нантали са започнали да организират този празник.
По традиция героят на денят става най-ленивият и обичащ да си поспива до късно жител. За да го заредят с бодрост, жителите на града го хвърлят във водата на пристанището.
Сънливеца избират отрано, но името му не се знае до последния момент.
Рано сутрин, в 7 часа, покриват сънливеца с одеяло, за да скрият лицето му. Отвеждат го на пристана и едва тогава публиката вижда кой е избраният. След церемонията на хвърлянето във водата, празникът се премества на централния площад, където продължава до вечерта.
Любопитно е, че между избраните сънливци има и жени.