Куркумата не е алергенна храна и е отличен източник на желязо, манган, витамин В6, диетични фибри и калий. Летливи масла съдържащи се в куркумата са със значителна антивъзпалителна активност. Още по-мощно противовъзпалително средство е жълтооранжевият пигмент на куркумата, наричан куркумин. Куркуминът се счита за основен фармакологичен агент в куркумата.

Куркумата осигурява ефективно лечение при възпалително заболяване на червата. Помага срещу ревматоиден артрит, кистична фиброза.

Куркумата и неговите антиоксидантни действия дават възможност да се защитят клетките от действието на свободните радикали.

Куркума и лук в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на дебелото черво, а куркума и карфиол в комбинация могат да помогнат за предотвратяване на рак на простатата.

Куркумата намалява риска от детска левкимия. Има изключително благотворно въздействие за подобряване работата на жлъчката и черния дроб. Осигурява сърдечно съдова защита. Води до намаляване нивата на холестерол. Осигурява защита срещу болестта на Алцхаймер. Влияе положително и на страдащите от диабет.

В Индия куркумата щедро се добавя към ориз, яйца, къри и други гозби, а заради цветовата прилика с шафрана се нарича още и „шафран на бедните“.

Доказано е, че къри приготвено с куркума, убива раковите клетки.

В промишлеността се използва масово като оцветител на маргарин, сирена и ликьори.

Стрити на прах, коренчетата на куркумата имат ярко оранжев цвят и дори съвсем малко количество оцветява ястията в жълто.

За оцветяване и овкусяване на 4 порции е достатъчно количество, равно на 1/4 чаена лъжичка.

Зърната на кориандърът имат репутация на поддържащи здравословното ни състояние агенти. В някои части на Европа, той се смята за традиционно „антидиабетично“ растение.

В някои части на Индия е почитан заради антивъпалителните си свойства. В САЩ благодарение на наскоро проведени изследвания, той е уважаван като подправка, имаща понижаващ нивата на холестерола ефект.

Кориандърът е добър източник на диетични фибри, желязо, магнезий и манган. Той действа защитно срещу салмонела.

Можете да направите здравословно спаначено соте, като към него добавите пресен чесън и кориандър. Той може да се добавя към супи и печени изделия.

Използвайте кориантъра когато правите бульона, с който ще задушавате риба. Прибавяйки на палачинките или на вафлите кориандър, ще им придадете истински източен привкус.

В тенджера на ниска температура смесете ванилено соево мляко, мед, кориандър и канела, и ще получите чудесна топла напитка.

В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.

Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.

Копърът има антибактериално действие.

Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.

За лечебни цели  се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.

Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.

Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.

Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.

Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.

Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.

Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.

Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.

Еугенолът, основният компонент от карамфилото масло, действа като антивъзпалителна субстанция.

Карамфилът съдържа и разнообразни флавоноиди, които също допринасят за неговите антивъзпалителни свойства,

Това растение е отличен източник на манган, диетични фибри, витамин С и омега-3 масни киселини, както и на калий, и на магнезий.

Карамфилът е уважаван заради уникално топлия, сладък и ароматен вкус, който се добавя към джинджифиловия хляб, граховата супа, бобената чорба и печения боб.

Карамфилът е подходяща подправка за супи, бульони или печени изделия.

Ако добавите карамфил и къри на прах към сотиран лук, чесън и тофу, ще получите ястие с индийски полъх.

С карамфил могат да се подправят плодови компоти.

Винаги, когато е възможно купувайте цял карамфил, а не на прах, тъй като при стриването губи аромата си по-бързо.

Когато се натисне леко с върха на нокътя си, карамфилът ще изпусне малка част от маслото си.

Друг начин да познаете добрият карамфил е да го поставите във вода. Ако застане вертикално, означава, че е с добро качество, а ако потъне или легне хоризонтелно – не е.

Какви ли не растения има на нашата планета. Едни ни поразяват с размерите си, други с красотата си, трети с лечебните си свойства, а има и отровни.
В Северна Америка на Камчатка в Далечния Изток  расте необичайно растение Aconitum delphinifolium, известно още като самакитка, омаяк, леопардовата отрова, дяволска каска, кралицата на всички отрови, или синя ракета. То изглежда съвсем обикновенно със сини прости цветчета, които със своята отрова могат да убият едно от най-големите животни на земята гърбатия кит, който тежи близо 40 тона.
Това растение няма заразителна  красота. Съвсем незабележителни листа и синьо цветче на дълго тънко стъбълце и това е цялата му красота. Но зад тази обикновенна външност се крие силна отрова, която съдържа алкалоид, който парализира нервната система и понижава телесна температура и кръвното налягане.
За първи път за силата на това растение са разбрали китайските войни, които използвали сока му като биологично оръжие. Те накисвали в него върховете на стрелите си, не оставяйки никакъв шанс на враговете си.
Все пак трябва да отбележил, че в малки количества този сок има лечебни свойства.
Китоловците в северните морета използват убийствената сила на този вид ралица при ловене на гърбати китове. Те смесват отровата на цвета с каква да е животинска мазнина и закачат получената смес на харпун.
Попадайки в тялото на грамадното животно отровата започва веднага да действа. Ако китът не умре за няколко минути, то след известно време морето ще го изхвърли мъртъв на брега.
Вече няколко десетилетия китоловците използват този начин за да убиват най-големите животни на планетата.