Древна легенда разказва, че на върха на Арарат доплувал ноевият ковчег. И когато водата се оттеглила, Ной се спуснал в подножието на планината и създал ново селище на това място. По-рано планината влизала в границите на Армения, но по-късно била прехвърлена на Турция. Въпреки това, тя все още е икона за местните и дори е изобразена на герба.

Може би тази историческа загуба е подсказала на сегашните „зелени“ архитекти да превърнат столичния център в гигантска офисно-жилищна планина.

Ереван се намира в полупостинната зона, това се отразява, както на качеството на почвата, така и на здравето на хората. Подобно на много други градски райони, столицата се сблъсква с типичните проблеми на околната среда. Липсата на контрол върху строителство на обществени места и особено върху малкото зелени зони, за които никои не се грижи, заедно с растежа на количеството автомобили осезаемо се усеща във въздуха. Наложило се да се вземат драстични мерки за възтановяване на качеството на живот в Ереван.

Проектански екип е създал проекта «Lace Hill“.

Изкуствения хълм ще заема 85 хиляди кв. м. На него има многобройни отвори с неправилна геометрична форма. Комплекса е покрит с подобие на пчелна пита, а отдалеч прилича на някои от древните арменски манастири издълбани в скалите или по-скоро на арменска бродирана дантела.

„Прозорците“ превръщат вътрешните коридори в открити тераси, осигурени с естествено осветление и вентилация, а също ще откриват на жителите и гостите зашеметяваща гледка обхващаща трите страни на града.

Повърхност на хълма ще абсорбира слънчева енергия, но основната част ще бъде покрита с жива изумрудена трева и важни селскостопански култури. Растенията от своя страна ще създадат жизнена среда за насекомите и няколко вида птици.

За поливане на зелените площи ще се използва пречистена „технически“ вода, която са използвали в «Lace Hill“. Източникът на топла вода и поддържането на желаната температура в рамките на комплекса ще се осъществява чрез геотермални кладенци.

Жилищните помещения са разположени на южната страна на хълма, където има много слънце и се открива красива гледка.

Офисните помещения с нуждаят от отразена светлина и не претендират за отлична гледка от прозореца, затова те са раположени на северната страна. В същия комплекс са включени медицински център, магазини, ресторанти, изложбени зали и кино.

Представители на един от двата нови вида жаби открити наскоро на остров Нова Гвинея, са най-малките гръбначни животни, известени на науката. Размера на представителите от вида Paedophryne amanuensis не надминава 7,7 милиметра. Това е 0,3 мм по-малко от предишните притежатели на рекорда – риба Paedocypris progenetica.

Жабите е открил студентът от Университета в Луизиана Эрик Ритмейер. Според кураторът по херпетология на природонаучния музей към университета Крис Остин, откриването на новите видове е било трудно по две причини: първо, жабите имат много малки размери, и второ, призива на мъжкаря прилича по-скоро на звук издаван от насекоми.

Нова Гвинея е най-големият тропически остров в света и втори по големина след Гренландия. Той се различава с голямо биологично разнообразие, там често са откривани неизвестни за науката животни.

Прототипът е способен да разлага и поглъща попадналите на повърхността вещества. Според изобретателите, новият материал е полезен при създаване на самопочистващи се плотове, дори и цял списък от необичайни изделия.

Учени от швейцарския технологичен институт в Цюрих са разработили тънка полимерна филмова лента, съдържащ благородна плесен. Материала е подреден по такъв начин, че плесента не може да се разпространи извън лента. Но тя може да премахне редица органични замърсители на повърхността, както и остатъците от храна на масата или петна от разлят сок.

За материал изследователите са използвали гъбата Penicillium roqueforti. Тя се прилага в хранително-вкусовата промишленост, по-специално, по време на зреене на сиренето рокфор.

Тези гъбички експериментаторите са нанесли на тънка филмова лента, а отгоре са я покрили с друг полимер, в който са разпределени множество наноразмерни пори. Последните са твърде малки, за да могат гъбичките да излязат на повърхността, но са достатъчно големи за да поемат вода, органични съединения и въздух.

Реакцията на биоматериала е тествана за захарен сироп. След две седмици на лентата не е останало нищо от сиропа.

Интересното е, че след като захарта е свършила, растежа и размножението на гъбичките се е заменило със хибернация. След прибавяне на нова порция те отново са се събудили.

Неактивна плесента може да се намира между двата слоя от полимери много дълго време. Всичко, което е нужно за да не умре е да се подържа малко влага в атмосферния въздух.

Такива многослойни ленти могат да послужат за множество биологично активни материали. Например, от тях могат да се създадат покрития за медицински инструменти, опаковка на хранителни продукти, да се използват при оформянето на интериора на дадено здание….

Съоражението е получило названието Балуарте. Той съединява щатите Синалоа и Дуранго в планината Сиера Мадре Оксидентал.

Конструкцията се издига над каньон с дълбочина 403 м, което  е нов световен рекорд.

Мостът има четири пътни ленти. Според властите, изграждането му ще намали времето за пътуване между двата щата с 6 часа.

Изграждането на моста е отнело почти 4 години. В него са вложени 160 милиона долара.

В американския щат Охайо миналата година е  имало 11 земетресения. Местните власти ги свързват с газа, който се произвежда с помощта на хидравлично разрушаване на пластовете.

Този метод за добиване на газ е свързан със създаване на пукнатини в скалите, намиращи се на мястото на сондажите. Те са резултат от натиска на вискозни течности върху скалите.

Смята се, че земетресенията не са пряк резултат от раздробяването на скалите. Специалистите допускат, че сеизмичната активност е в следствие на проникване на разтвор в по-ранни неизвестни геологически пукнатини, които са свързани с кладенците, които се експлоатирани сега.

Като превантивна мярка било прекратено пускането на води в кладенците. Освен това в 8-километров радиус около мястото с най-висока амплитуда на земетресения била спряна работата на четири кладенеца.

Въпреки това, изпълнителният директор на една независима група от D & L Energy, отговорни за надзора на редица кладенци изказва съмнения, че производството на газ е причина за земетресенията в страната. Той твърди: „Ние управляваме около хиляда кладенци между Охайо и Пенсилвания, и никога не са имали проблеми със земетресения.“

Във всеки случай, остава фактът, че добивът на природни ресурси, ако не директно то косвено въздействие върху околната среда на дадена страна и по целия свят. В един свят, на нарастващото потребление на природни ресурси, много страни увеличават своите нужди. Направете си заключение за целесъобразността на растежа на световната индустрия. Не произвеждаме ли твърде много стоки и услуги, не се ли увеличава консумацията на природни ресурси, а това не влошава ли състоянието на околната среда?