Това е един от най-древните занаяти, основа на ръкоделието, свързано с плетенето на възли.

В различни периоди той бе наречен от всички – „мексикански дантела“, „ресни на възли“, „квадратна сплитка“, само през миналия век той става известен като макраме.

Дори и в най-раните времена с помощта на завързване на възли се е предавала информация.

След това подобни възли се използвали за направа на капани за ловците и мрежа за рибарите. Те изкусно свързвали влакна от растения, ивица от кожи, коси, трева и вълна. Плели мрежи, ловджийски чанти, дрехи и килими за дома.

На Изток, благодарение на декоративното плетене на възли са излезли на мода деликатни тънки дантелени шалове, оригиналните ресни, усукани великолепни покривки, различни кърпички, килими, завеси, абажури, шнурове за украса на златни и сребърни нишки.

Уникален е проектът на архитектите от фирмата Gould Evans, който е бил реализиран в Канзас. Преди няколко години тук се е появила женска Духовна академия с малък параклис с оригинални и символични решения на фасадата.

Дизайнерите са създали невероятен проект с „дантелена“ фасада и това не е случайно. Католическата академия „St. Teresa academy“ представляваща комплекс с параклис е наречен на св. Тереза ​​- покровителка на дантелата.

Пред дизайнерите на този проект е стояла доста трудна задача: да създадат сграда съответстваща на предназначението ѝ и да „достигнат хармония“ между светския и духовен живот, посредством архитектурен дизайн.

Авторите са успели да създадат архитектурно съоръжение, напълно отразяващо основната концепция. Освен това, се създава впечатление за скромност, като се избягва показната пищност на църквата.
На някои прозорци за сигурност са инсталирани пердета и щори.

Фасадата като бяла „дантела“ и големия бял кръст издигащ се на целия комплекс, поема основния замисъл.

Дупчестата фасада има не само естетическа, но и практическа задача. Тя разсейва пряката слънчева светлина и предпазва помещението на параклиса от палещото слънце на Канзас.

Въпреки очевидната простота на сградата, нейната вътрешна украса е подчинена на лаконичност, сдържаност и елегантност относно линиите, формите и цветовете.

Преобладаващото бяло и прозрачно създава усещане за „по-голямо пространство“, за сдържаност на чувствата и емоционално освобождение.

В Ню Йорк се провело 10-то шоу по представяне на сватбени рокли, изработени от тоалетна хартия.
Освен тоалетна хартия при изработването на тоалетите се разрешавало да се използват лепило, тиксо и конци.
Всеки дизайнер е демонстрирл собственото си виждане, как трябва да изглежда сватбената рокля, воал, було и други сватбени аксесоари. Те са успели да създадат  хартиени дантели, цветя, имитация на бродерия с мъниста. Били създадени сложни форми на турнюри, шлейфове и различни деколтета.
Победителка тази година е 28-годишната Сюзан Бренан. Тя била наградена с 10 хиляди долара. Направата на роклята е отнело на Сюзан един месец и 20 рула тоалетна хартия.
Каква е съдбата на този вид рокли и аксесоари за сватба не се знае, но фотографите  са запечатали тези странни и крехки творения на лента.

Древна легенда разказва, че на върха на Арарат доплувал ноевият ковчег. И когато водата се оттеглила, Ной се спуснал в подножието на планината и създал ново селище на това място. По-рано планината влизала в границите на Армения, но по-късно била прехвърлена на Турция. Въпреки това, тя все още е икона за местните и дори е изобразена на герба.

Може би тази историческа загуба е подсказала на сегашните „зелени“ архитекти да превърнат столичния център в гигантска офисно-жилищна планина.

Ереван се намира в полупостинната зона, това се отразява, както на качеството на почвата, така и на здравето на хората. Подобно на много други градски райони, столицата се сблъсква с типичните проблеми на околната среда. Липсата на контрол върху строителство на обществени места и особено върху малкото зелени зони, за които никои не се грижи, заедно с растежа на количеството автомобили осезаемо се усеща във въздуха. Наложило се да се вземат драстични мерки за възтановяване на качеството на живот в Ереван.

Проектански екип е създал проекта «Lace Hill“.

Изкуствения хълм ще заема 85 хиляди кв. м. На него има многобройни отвори с неправилна геометрична форма. Комплекса е покрит с подобие на пчелна пита, а отдалеч прилича на някои от древните арменски манастири издълбани в скалите или по-скоро на арменска бродирана дантела.

„Прозорците“ превръщат вътрешните коридори в открити тераси, осигурени с естествено осветление и вентилация, а също ще откриват на жителите и гостите зашеметяваща гледка обхващаща трите страни на града.

Повърхност на хълма ще абсорбира слънчева енергия, но основната част ще бъде покрита с жива изумрудена трева и важни селскостопански култури. Растенията от своя страна ще създадат жизнена среда за насекомите и няколко вида птици.

За поливане на зелените площи ще се използва пречистена „технически“ вода, която са използвали в «Lace Hill“. Източникът на топла вода и поддържането на желаната температура в рамките на комплекса ще се осъществява чрез геотермални кладенци.

Жилищните помещения са разположени на южната страна на хълма, където има много слънце и се открива красива гледка.

Офисните помещения с нуждаят от отразена светлина и не претендират за отлична гледка от прозореца, затова те са раположени на северната страна. В същия комплекс са включени медицински център, магазини, ресторанти, изложбени зали и кино.