През 1898 г. Айнщайн пише на сестра си Мая:

„Аз имам много работа, но не прекалено. От време на време ми се отдава да открадна час и да по безделнича в живописните околности на Цюрих ….

Ако всички живееха така, нямаше да има приключенски романи“.

Инженери от научно изследователската лаборатория  Disney Research заедно със специалисти от Висшата техническа школа в Цюрих са конструирали робота Beachbot, предназначен да рисува на пясъка.
Малкият робот прилича на костенурка и се придвижва на меки колела, които не оставят следи в пясъка. В задната част на робота е разположено своеобразно „гребло“ с помощта, на което той създава рисунки на пясъка.
За ориентация в пространството робот използва лазерни сензори, но предварително маршрута му трябва да се маркира със специални колони, вмъкнати в пясъка.
След стартирането на робота може автоматично да се нарисува зададената рисунка или задвижването му да става под команда на оператора.

Знаете ли наистина какви оценки е получавал Айнщайн по математика в училище?
В много източници, оправдаващи лошата успеваемост на учениците, се говори, че по математика Айнщайн е бил зле в училище и така било по всички предмети.
Всъщност нещата не стоят съвсем така. Алберт още в ранна възраст е започнал да проявява таланта си по математика. Още тогава той е знаел по този предмет много повече отколкото се е преподавало в училище.
По-късно Айнщайн не е могъл да постъпи в Висшето политехническо училище в Цюрих. Той показал високи резултати по физика и математика, но не му стигнали точките в бала по другите дисциплини.
Наблягайки на другите предмети, след една година на 17 години Алберт станал студент в даденото учебно заведение.

Прототипът е способен да разлага и поглъща попадналите на повърхността вещества. Според изобретателите, новият материал е полезен при създаване на самопочистващи се плотове, дори и цял списък от необичайни изделия.

Учени от швейцарския технологичен институт в Цюрих са разработили тънка полимерна филмова лента, съдържащ благородна плесен. Материала е подреден по такъв начин, че плесента не може да се разпространи извън лента. Но тя може да премахне редица органични замърсители на повърхността, както и остатъците от храна на масата или петна от разлят сок.

За материал изследователите са използвали гъбата Penicillium roqueforti. Тя се прилага в хранително-вкусовата промишленост, по-специално, по време на зреене на сиренето рокфор.

Тези гъбички експериментаторите са нанесли на тънка филмова лента, а отгоре са я покрили с друг полимер, в който са разпределени множество наноразмерни пори. Последните са твърде малки, за да могат гъбичките да излязат на повърхността, но са достатъчно големи за да поемат вода, органични съединения и въздух.

Реакцията на биоматериала е тествана за захарен сироп. След две седмици на лентата не е останало нищо от сиропа.

Интересното е, че след като захарта е свършила, растежа и размножението на гъбичките се е заменило със хибернация. След прибавяне на нова порция те отново са се събудили.

Неактивна плесента може да се намира между двата слоя от полимери много дълго време. Всичко, което е нужно за да не умре е да се подържа малко влага в атмосферния въздух.

Такива многослойни ленти могат да послужат за множество биологично активни материали. Например, от тях могат да се създадат покрития за медицински инструменти, опаковка на хранителни продукти, да се използват при оформянето на интериора на дадено здание….

Човешките грешки могат да станат причина за трагедия или комична ситуация. За щастие, случая с влака отишъл на друго място, а не по предназначението, се отнася към последните.
Влак се отправил към Милано, но когато пътниците се събудили се оказали в Цюрих
Недоразумението се е получило от това, че френски железничари направили грешка при прeместването на стрелките в Леон и вместо в Италия влака се оказал в Швейцария.
За съжаление към грешката на железничарите се добавило и невниманието на машиниста, който не забелязал, че се е отправил в друга посока, вследствие на,което влака не могъл да промени оказаното му направление и да стигне на очакваното място.
По такъв начин пътниците приключили своя път на 280 км  от нужното място.
Френските железничари върнали парите за билетите на пътниците, а след това ги откарали в Милано.