Разходката в планината бе чудесна. Владислав, Велин, Делян и Станко често излизаха заедно на излети. Приятели още от деца съвместно изучаваха и изследваха природата, по-точно скалите и минералите.

Днес по време на разходката си откриха интересен къс от скала. Пръв го забеляза Владислава и извика:

– Момчета, намерих нещо много интересно! Невероятно красив е! Какво ще кажете?

Останалите бързо се скупчиха около него.

Владислав въртеше камъкът в ръцете си и го оглеждаше от всички страни. Това бе слабо просветляващ призматичен кристал. Той не беше много голям, но яркия блясък отразяващ слънчевата светлина, очароваше и пленяваше.

– Това е берил, – пръв констатира Станко.

– Минералът берил е относително често срещан камък, който не представлява особено голям интерес, – уточни Велин. – Смята се за страничен продукт от добиването на слюда и фелдшпати.

– Когато в състава му има алуминий, берилът става аквамарин и се смята за полускъпоценен камък – намеси се Делян.

– А когато вместо алуминий природата е добавила примеси на хром, берилът се превръща в изумруд, един от най-желаните скъпоценни камъни за човека, – засмя се Станко.

– Вижте цвета! Каква чистотата и дълбочината само! Усещането от пречупването на светлината е невероятно, – възкликна Владислав вперил поглед в минерала.

– Дълбочината на цвета му се определя от количеството хром, – поясни Велин. – Ако е много количеството му, изумрудът е тъмен, мастиленочерен, лишен от жизненост и всякаква активност. А ако е малко съдържанието на хрома, камъкът е светъл и блед.

– Каквото и да си говорим, – намеси се Делян, – идеалният изумруд притежава дълбочина и наситеност на цвета. Същевременно има и блясък.

– Да не забравяме, че цената му е доста висока, – усмихна се Станко.

Бяха доволни. Към общата им колекция щеше да се прибави още един екземпляр и то какъв. Момчетата го предаваха от ръка на ръка и се наслаждаваха на сиянието му.

В американския щат Охайо миналата година е  имало 11 земетресения. Местните власти ги свързват с газа, който се произвежда с помощта на хидравлично разрушаване на пластовете.

Този метод за добиване на газ е свързан със създаване на пукнатини в скалите, намиращи се на мястото на сондажите. Те са резултат от натиска на вискозни течности върху скалите.

Смята се, че земетресенията не са пряк резултат от раздробяването на скалите. Специалистите допускат, че сеизмичната активност е в следствие на проникване на разтвор в по-ранни неизвестни геологически пукнатини, които са свързани с кладенците, които се експлоатирани сега.

Като превантивна мярка било прекратено пускането на води в кладенците. Освен това в 8-километров радиус около мястото с най-висока амплитуда на земетресения била спряна работата на четири кладенеца.

Въпреки това, изпълнителният директор на една независима група от D & L Energy, отговорни за надзора на редица кладенци изказва съмнения, че производството на газ е причина за земетресенията в страната. Той твърди: „Ние управляваме около хиляда кладенци между Охайо и Пенсилвания, и никога не са имали проблеми със земетресения.“

Във всеки случай, остава фактът, че добивът на природни ресурси, ако не директно то косвено въздействие върху околната среда на дадена страна и по целия свят. В един свят, на нарастващото потребление на природни ресурси, много страни увеличават своите нужди. Направете си заключение за целесъобразността на растежа на световната индустрия. Не произвеждаме ли твърде много стоки и услуги, не се ли увеличава консумацията на природни ресурси, а това не влошава ли състоянието на околната среда?