Учените отдавна са се интересували, как термите обновяват въздуха във вътрешните галерии на домовете си и накрая това им се отдало.

Те използвали топловизори и миниатюрни датчици отчитащи въздушните потоци, които били поставени в повече от десетки термитника.

Оказало се, че вентилацията в термитниците работи благодарение на разликата между дневната и нощната температура.

През деня въздухът в контрафорсите се загрява по-бързо, отколкото в центъра. Топлият въздух от контафорсите се издига нагоре, а по-студеният от централните проходи пада и по този начин се обезпечава вентилацията на термитника.

През нощта, въздухът вътре в контрафорсите бързо се охлажда, а в центъра се запазва топлина и въздушния поток се движи в обратна посока.

Обръщането на въздушния поток освобождава от вътрешните помещения въглеродния диоксид в рамките на един ден.

Въпреки, че учените са изследвали само един вид на термити, те вярват, че такава вентилация, която работи поради архитектурните особености на жилището им, я има и при другите видове.

Henninger Turm или кулата на Henninger е един от многото известни архитектурни обекти в немския град Франкфурт.

Съоръжението е построено по проект на архитектът Карл Лизер през 1961 г.

Главната цел на това здание е съхраняване на зърното за пивоварните на Henninger. Височината на силозите е 119 метра, което е еквивалентно на 33 етажна сграда.

Съоръжението е побирало 16 хиляди тона ечемик. Всички тези цифри правят кулата на Henninger най-високото хранилище за насипни продукти.

До 1974 г. Henninger Turm е била най-високата сграда в Франкфурт. Освен това, кулата е била единственото в света хранилище на зърно с въртящ се ресторант на върха.

Обяснението за съществуването на такова ненормално съоръжение е просто. Собствениците нямали достатъчно земя, за да изградят традиционен хамбар.

През 2013 г. кулата е разрушена. На нейно място се планира да се изгради 140-метрова сграда с ресторанта на горния етаж.

Във формата на главното здание на Министерство на отбраната на САЩ няма никаква символика.

Това здание трябвало да се построи на участък от предградието на Вашингтон Арлингтън, на десния бряг на река Потомак, който имал форма на петоъгълник.

Поради опасения, че сградата ще закрие Вашингтон откъм Арлингтънското национално гробище, мястото на строежа било променено.

Но проектирането било вече направено, така че формата на сградата решили да остане същата.

Новият участък не бил ограничен, но зданието имало форма на правилен петоъгълник.

Така се появил Пентагона.

Архитектите не престават да ни изненадват  с нестандартните си проекти за къщи. За пореден път те ни предлагат да се откажем от „кутийката“ и подражавайки на естествените укрития да се заселим в дом охлюв, „натъпкан“ с технологии за пестене на енергия.

Румънското дизайнерско студио Razvan Barsan + Partner е представило идея за дом с нестандартно планиране, наречено Marine mollusk-inspired Circle House. Вътре жилището е усукано по спирали и напомня формата на морско мекотело.

За основни строителни материали били използвани бетон, метал, гипс и стъкло. Закръглената форма на къщата има не само естетическа, но и практическа цел. Слънчевите лъчи проникват вътре през целия ден.

В къщата е приложена „зелена“ технология. Система за събиране на дъждовна вода ще се използва за поливане на тревните площи, слънчеви клетки ще спомагат хората да не зависят от градската електрическа мрежа, а отразяващи панели ще намали нуждата от климатик.

При разработването на жилищни проекти, архитекти често използват, формата на охлюв. Швейцарската агенция Camenzind Evolution също използва такива решения при създаване на домове, състоящи се от пръстени с различни диаметри.

В Индия има много архитектурни постройки. Дворците и храмовете са великолепни. Когато ги наблюдаваш изпитваш уважение към таланта на древните строители.

Ако погледнете този храм или дворец на снимката и обърнете внимание на детайлите, ще усетите, че тук нещо не е наред. Постройката отива на дълбоко, а там долу може да се забележи зелена вода.

Оказва се, че пред нас се намира старинна система за събиране на дъждовна вода. Това са уникален подземен кладенец. Дълбочината на това каменно съоръжение достига 25 метра.

То е създадено като благотворително дело от по-богатите хора в Индия, които са искали да помогнат за решаването на проблема относно продължителните „сухи“ периоди.

По време на пролетните дъждове водата се натрупвала в подобни кладенци и хората можели да я използват за свои нужди. Някои от кладенците са се пълнели от подпочвени води.

Цяло хилядолетие индийците са използвали тези сгради, за да съхраняват вода, но сега те са изоставени. Поради безконтролното използване на подземните води, повечето кладенци са пресъхнали.

Някои кладенци се поддържат, за да се показват на туристи, но основно те са се превърнали  в сметища за боклук, който изхвърлят местните жители на това място.